|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЛЕДНАТА КОТВА
web | Скок
към слънцето
Копита премазаха куция вятър,
над хълма протегнал пета уморена на мръкване.
Жилна съня прокълната въздишка на мравка -
в света на слепците да страдаш недъга си -
с първото утро прогледнали диви очи,
е навярно на грешника кръста.
Небе, от земята откъснало кървави пръсти във пагубна нощ,
е викът ти, човече възкръснал,
когато строши се последната котва на твоята вяра.
И колко ли още ще трябва душа да опъваш, премазано стръкче?
В полето отдавна поникнал е плевел за твоето място под слънцето…
Грешен е кръстът, под който във първото утро си тръгнал
да търсиш света си, от слепи прегазен.
Викът на чакала ще връща в съня ти измамния пристан,
Строшена, последната котва ще люшка в душата ти истини.
Боже, създал си човека,
недъгав да крета към слънцето,
после му пращаш нощта за възмездие.
Гняв ли роди светлината - да съмне;
или слепотата гнева - да пребъде, макар и строшена,
последната котва…
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.03.2006
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: Издателство "Книгата",
2006.
|