Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЯСТОВИЦА
web | Скок
към слънцето
Със човчица чорли перчеми на облаци,
брадата на вятъра гали с крило
и сякаш се мъчи да свие във обръчи
небето за свое уютно легло.
Между световете дома си разпънала,
напразно рисува във въздуха мост;
да е чужда сред своите Бог я осъди
и в своята къща все да е гост.
Затуй ли монашеско расо е метнала,
греха да изкупи на целия род,
след вятъра, без да му мисли, потеглил,
отрекъл се бързо от родния свод?
Така ще прелита, додето изгуби съзнание
и влее душа във горящия слънчев балон;
небето е общият дом за изгнанници
и мекия облак - възкръснал подслон.
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.03.2006
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: Издателство "Книгата",
2006.
|