Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОЩЕМ
web | Между
Матерхорн и Шипка
Нощем часовникът цъка с език,
когато навънка никне коприва.
Самотата, подобно на агне невинно,
край камината своето руно е свила.
Разкривена от артрит, тишината
като старица немощно тяло полюшва,
припукват главните и вият се пламъци -
търсещи пръсти в заспалата къща.
Нощем тъгувам за всеки сезон,
който на тръгване с мен се сбогува,
сякаш изгубила своя подслон,
сливам се с времето, хлад ме обгръща...
Когато часовникът цъка с език,
може би Бог като мен се замисля;
човекът е миг самота пред камината
и към звездния сън, нестоплен, полита...
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2007
Евелина Ламбрева. Между Матерхорн и Шипка. Варна: LiterNet, 2007.
|