Б. Част Втора: Новият век

ІV. ВРЕМЕТО НА ЛИТЕРАТУРНАТА НИ ДЕЯТЕЛНОСТ В НАЙ-НОВО ВРЕМЕ (1878-?)

Димитър Маринов

web | История на българската литература

§ 85. Литературната деятелност, която бе почнала да се развива в миналия период трябваше да се спре по причина на важните събития, които станаха на Балканския полуостров. Семето, посяно от нашите борци и мъченици за политическа свобода бе поникнало и трябваше да даде плод. Българинът се готвеше да премери своята сила с петвековния си господар, ако не пръв, то не и за последен път. Готвеше се въстание, за което организаторите бяха скроили пресметнат план и считаха за нужно да се увлече в това въстание, по възможности, целия български народ. В това тайно съзаклятие в България вземаше участие всичко, което беше мислещо и което не бе развалено.

Дойде 1876 год. С нея се почнаха важните събития в нашето отечество. Въстанието в Тракия пламна и угасна. Последваха ужасите не само във въстаналите окръзи, но и навсякъде. Сърбия обяви война на Турция. Турция, победителка, упъти се към Белград и бе спряна насред път от могъщественото слово на Царя Освободител. Извърши се дипломатическа игра в Цариград, в конференцията, с нейните постановления и в Лондон със забележителния "Протокол". Русия обяви война на Турция. Свърза се Св. Стефански договор, чрез който се възкресяваше България цяла. Последва Берлинският конгрес, на който чедо бе Берлинският договор. Всичко това се извърши в две години. Тия събития станаха едно след друго толкова бързо, щото ние не можехме да ги следваме критически, ако и да имаха грамадно значение за нашия живот и за нашата история. Те туриха преграда в един и същ живот на едно и също поколение, като промениха тоя живот и преродиха и промениха това поколение, а в историята създадоха епоха - епоха с нови мисли, нови стремления и нови идеали...

Бурята замина. Облаците се разнесоха. Небосклонът се изясни и очисти. Ние се видяхме в такова положение, което, от една страна, ни причиняваше радост, а от друга страна, ни задаваше сериозни грижи и съмнения за нашето преуспяване като отделна нация. Видяхме едно княжество с пълна вътрешна свобода, но лишено от другите условия за икономическа свобода; една автономна област, прекръстена с чуждо и непонятно име "Източна Румелия", Добруджа, ядката и зародишът на нашето политическо съществувание, дадена на Румъния; Нишкия санджак, с исторически български места, отстъпен на Сърбия; Македония, тая вечна мъченица, оставена пак под властта на Турция - с една дума, видяхме нашето драго отечество, нашият мъченически народ разделени на пет части. Ние някога сънувахме за една политическа независима цяла България от Черно море до Пинд, от Дунав до Бяло море, а в действителност видяхме се разделени, разсечени, и то по такъв начин щото да не можем никога да се съединим и щото и да умрем неминуемо.

Радостта, възторгът изчезнаха. Проклехме виновниците на това, но не бяхме в положение да си помогнем. В ръцете си нямахме още нищо. Ние преклонихме глава, като останахме и занапред да се храним с надежди и бълнувания...

Естествено беше да престане всякаква литературна деятелност. Едно, стреснати от новото си положение, а друго, призвани за уреждането на свободната част от нашето отечество, нашите интелигентни сили в първите две години след нашето освобождение не направиха нищо на книжовното поле. Нашата литературна деятелност в тоя най-нов период почнува от 1880 г. Между времето от 1876 -1879 г. не се представлява почти от никакви книжовни трудове: няколко политически вестници и няколко книжки с неважно съдържание са единствените ни литературни произведения.

Училищата в това междувремие бяха в неутешително положение.

От 1880 год. се почнува такава книжовна деятелност, която утешава наблюдателя и дава гаранция за едно здраво преуспяване на нашата книжнина. Пет години е траяло нормалното положение в политическия наш живот (при всичко че се случиха някои важни събития, които безпокояха народа), пет години ние работихме на нашето книжовно поле, и днес можем да кажем с увереност, че сме направили толкова нещо, което не можеше да се очаква в такова кратко време.

По филологията и философията, освен старите трудове преработени и препечатани, ние виждаме няколко новоиздадени книги, които са назначени да служат като учебници в училищата. Но по ортографията още владее спор, тя още се намира в хаос. Още нямаме установени строго научни граматически закони и правила за нашия език.

По историята и географията виждаме нещо, ако и малко направено. Въпросите, които ни остави миналият период за разрешение, още се намерват в мрак. Г. Дринов и г. Иречек написаха няколко важни членове в "Периодическоо списание" по историята, а последният написа и по отечествената география. Повече нищо се не направи.

По математиката и физиката е такожде толкова изработено, колкото се не очакваше. Благодарение на трудовете на някои интелигентни наши мъже, днес училищата ни са снабдени с добри учебници по аритметика, алгебра, геометрия и физика.

По естествените науки, които в миналия период бяха съвсем занемарени, в тоя период виждаме доволно голяма литература. По зоологията, ботаниката, минералогия и химията има до сега напечатани по няколко учебници. Фауната и флората на нашето отечество още не са бутнати, но има надежда, че скоро ще видим книжовни трудове по тях. Утешително явление в тоя период са хубавите статии, напечатани в "Периодическото списание" от г. Златарски по геологията на нашето отечество.

По медицината, като изключим няколко преводи, не се е написало нищо. Народната ни медицина с местните болести съставляват широко поле за литературна деятелност на нашите не малко лекари. С похвала трябва да се споменат статиите на Д-р Атанасович, поместени в "Знание", издавано в Сливен.

По правото и политическата икономия малко нещо е направено. Нашите правови обичаи, толкова важни за нашето ново законодателство, не са ни покътнати. Младият наш юрист г. С. С. Бобчев направи първа стъпка, с една статия в "Наука". По политическата икономия се писаха няколко статии и преведе се една книга като учебник.

Поезия. В тоя период ние виждаме много книжки с хубаво съдържание за прочит. Но белетристиката не е застъпена в такава степен, в каквато бе застъпена в миналия период. Поетическите трудове на г. Ив. Вазов стоят високо и по формата, и по мислите, и по съдържанието си.

По статистиката, която в миналия период бе съвсем занемарена, почна да се работи по нещо. Правителството на двете Българии - Южна и Северна направиха статистическо преброяване на населението; от тия статистически данни писаха се много хубави статии, в които се описваше и изучваше народа ни в разни отношения. В Северна България има учредено и статистическо бюро, което събира статистически бележки и данни по разните отрасли на нашия политически, икономически и умствен живот. Това бюро, под управлението на вещ и способен человек би принело грамадна полза на нашата държава. За жалост обаче, както казахме, освен няколко статии от г-н Сарафов, нищо не е направено.

Журналистиката такожде стои не толкова долу. Като изключим политическите вестници, които по причина на новото ни устрояване, са заняти с взаимна полемика, в която няма нищо научно и сериозно и която минува понякога границите, периодическите научни журнали са пълни с хубав научен материал. Тая периодическа научна журналистика в тоя период е застъпена с "Периодическо списание" издавано от българското книжовно дружество, "Наука", издаваемо от един куп интелигентни мъже в Пловдив, "Учебен вестник", издаван от Министерството на Народното Просвещение, "Училищен дневник", издаван от Дирекцията на Народното Просвещение в Пловдив, "Знание", издавано от няколко интелигентни мъже в Сливен, "Народен учител" в Русчук и др. Тука трябва да се спомене и в. "Марица", който със своя богат материал по нашето държавно устрояване, ще съставлява драгоценност на нашата бъдеща книжнина.

Училищното дело се намерва в по-утешително положение. Училища има и по-много, и в по-добро положение. Има класически гимназии в София и Пловдив, шест реални гимназии: София, Сливен, Пловдив, Лом, Габрово, Варна и градските в Русчук и Видин (В последно време гимназиите в Лом, Варна и Сливен се превърнаха в петокласни училища.) Две духовни семинарии: Самоков и Петропавловския манастир, недалеко от Търново (в последно време тая последната се унищожи); две земледелчески училища: в Садово и недалеко от Русчук; три правителствени трикласни училища: Силистра, Цариброд и Кюстендил (засега в Цариброд е затворено), три педагогически училища: Шумен, Кюстендил и Казанлък, девически гимназии в София, Търново и Стара Загора и трикласно училище във Варна. Военно училище и занаятчийско училище в София и почти във всякой град трикласни училища, а по някъде и четирикласни и петокласни, а във всяко село основни училища и почти у повечето с по четири отделения.

Читалища и женски дружества след освобождението ни съществуват само в някои градове.

Книгопечатниците и книгопродавниците се намират в утешително положение.

Печатници, снабдени с богат материал и с отлични машини, виждаме: Държавната печатница в София, Областната печатница, печатниците на: Хр. Г. Данов, Д. В. Манчов в Пловдив, Т. X. Станчов в Русчук, Янко Ковачев, Кушлев, Прошек в София, "Знание" в Сливен, "Свобода" във Видин, Братя Иванови в Силистра и много други, които конкурират и с това правят печатането на книгите и журналите по-евтино.

Книжарници има такожде много. Между всичките заслужват да бъдат споменати: книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, София, Русчук и Лом, книжарницата на Д. В. Манчов в Пловдив и Свищов, книжарницата на дружеството "Промишление" в София, на Недялкович в Търново, Касъров в София и много други.

Заслужва да се спомене с уважение и учреденият от завещаната сума от покойния Керемитчиев фонд, за поддържане младежи в чужбина за висше образование.

И тъй нашата книжнина върви с младежки стъпки и не е далеч времето, когато тя ще може да се сравни с книжнините на другите европейски народи.

© Димитър Маринов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.04.2006
Димитър Маринов. История на българската литература. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Димитър Маринов. История на българската литература. Пловдив: Издание и печат на Христо Г. Данов, 1887.