УВОД
[Николай Марчев. България - забравената империя]

Димитър Чернаков

web | България - забравената империя

Историята на Волжка България занимава и досега най-вече историци от бившия Съветски съюз по обективни причини. У нас тя е изследвана предимно от неспециалисти в историческата наука, което естествено оказва негативно влияние върху нейната истинност и правилното тълкуване на изворите. Това дава и своя отзвук върху хора от най-различна националност, пол, възраст и религиозна ориентация, искащи да научат нещо повече за миналото на една друга българска земя, различна по много показатели от сегашната, но не по-малко българска. Ето защо историята на тази държава остава не така добре познавана в светлината на историческата достоверност за по-голямата част от нашите съвременници. Малко се знае за нейното минало, притаило в себе си величието и мощта на една култура, създадена от българи и продължена по-късно във времето от много други народи. В учебниците по история за средните училища тази тема се изчерпва само с няколко изречения. Допуснатите пропуски и неясноти автоматически пораждат много питания и нужда от допълнително изясняване на проблема, подтикнато от неизчерпателно дадената информация.

Осъзнавайки този проблем, породен от субективното спестяване на информация, Николай Марчев в творбата си "България - забравената империя" пресъздава по художествен път исторически достоверни факти за живота на волжките българи от началото на X век, като се позовава на пътеписа на арабския посланик Ахмед ибн Фадлан "Пътешествие до Волжка България". Така авторът целенасочено прави събитията по-лесно разбираеми и достъпни за масовия читател и дава своя интерпретация на историческия извор. "Пътешествие до Волжка България" на Ахмед ибн Фадлан е преведено от арабски от Янус Расмусен и акад. Християн Френ в началото на XX век. През 20-те години на XX век значително е обогатен материалът, когато е открит и Мешхедският ръкопис. Той предразполага произведението да се разглежда цялостно. Оттогава до сега не е открит друг извор, който да дава по-подробни и по-цялостни сведения за бита, нравите, обичаите и политическите събития, касаещи българите при Волга от началото на X век.

В книгата оживяват образите на хан Алмуш, на арабския халиф Ал Муктадир и неговите посланици в столицата Болгар начело със Сусан ар Раси и секретаря Ибн Фадлан, багатур багаина Боян и др. Целта на мисията от Багдад и главен проблем в творбата е приемането на исляма за официална религия от българите при Волга.

Историческите факти са следните. Създадена през IX век, България на Волга със столица гр. Болгар била многонационална държава от различни племенни обединения, водещи измежду които били тези на булгар, сувар, ескел. Съперничеството между по-значителните племена забавяло създавеното на единна и силна държава. В първия век от съществуването си Волжка България била зависима от Хазарския хаганат. Хан Алмуш е управлявал държавата в началото на X век, а неговият син по това време бил заложник в хазарската столица Итил, а дъщеря му била взета насила за жена на хагана. След нейната смърт хаганът поискал сестра й, но Алмуш отказал, омъжвайки я за Аскал - един от тримата първенци в държавата, предводител на племето ескел. Това била решителна стъпка за демонстриране на независимост. Разграничавайки се от хагана, той приел тюркската титла елтебер. Алмуш потърсил и външна подкрепа и я намерил при арабите - традиционни врагове на хазарите. Това го подтикнало да приеме мюсюлманството като мярка за разграничаване от юдейската религия на хазарския хаган. Българското пратеничество заминало за Багдад в 921 г. през Средна Азия и изложило пред арабския халиф Ал Муктадир молбата на Алмуш да изпрати мисионери за налагане на исляма. През 922 г. в резиденцията на Алмуш пристигнало ответно арабско пратеничество. Неговото пребиваване е подробно описано от секретаря му Ахмед ибн Фадлан, който е оставил най-достоверните и най-детайлните сведения за волжките българи. Приемането на исляма било важна стъпка за обединяването на различните племена в единен етнокултурен масив с българско народностно съзнание. От Арабския халифат била възприета и паричната система, като през X век били отсечени и първите собствени монети - 3 века по-рано от Дунавска България. Тези тенденции, както и превземането на хазарската столица през 965 г. от русите, съдействали за нарастване на политическата независимост на Волжка България и издигането й като водеща държава в Източна Европа в края на X век.

© Димитър Чернаков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2006
Николай Марчев. България - забравената империя. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Николай Марчев. България - забравената империя. Русе: Авангард принт, 2004.