"ЗА" И "ПРОТИВ" ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА МИНИСТЪРА

Ценка Пенева

web

Сама по себе си идеята учениците да бъдат предупреждавани за изпитване не е лоша. Това е идея в духа на времето. Всъщност тя не е нещо толкова ново. В съвременната училищна действителност мнозина учители прилагат този подход, без да бъде официално наложен “отгоре” - особено когато става въпрос за гимназиалния курс на обучение. Често проверката на знанията не е изненадваща. Много колеги вече избягват “изпитването пред черната дъска”, не ползват традиционния модел - първите 15 или 20 минути на часа да са за изпитване, оставащото време - за преподаване на новия материал. Доста сполучлив се оказва подходът проверката на наученото да се осъществява чрез тестове или контролни след всеки приключен дял. По този начин обучаваните са предупредени, а и се настройват, че знанията им ще бъдат периодично проверявани. Популярно и практикувано е и така нареченото “извиняване” в началото на часа, неписаните правила втора или трета двойка да не се пишат прибързано, постигнатият успех “да не се разваля” - ученикът да бъде предупреден да се подготви. Пишат се оценки “за участие”, в духа на съвременните методически тенденции се търсят коренно различни форми за проверка, приемани с готовност от децата. Преподавателка на дванадесетокласници от плевенско училище е намерила като най-удачен начин да приключва работата си върху съответен автор, организирайки дискусии. Така литературните знания излизат от полето на скуката, стресът отпада, насърчава се личностната изява.

Подобни “ходове”, добре известни на всеки човек от системата, могат да се тълкуват като признак на упадък на образователната система - снижаване на критериите, нагаждане на учителите към незнанието и нежеланието на учениците им да учат. С користна цел - съхраняване на всяка цена на въжделеното учителско местенце. Но е истина и че те са начин за демократизиране на образованието, за оформянето на едно по-човечно лице на преподавателя, за прогонване на страха и консерватизма от училищата - вторите домове на нашите деца.

Та - идеята сама по себе си не е лоша, бих казала - тя е неизбежна. Проблемът за мен обаче е, че тя се поставя по един прибързан и неподходящ начин, изведена от контекста на настоящите образователни проблеми. Т.е. - отново се впряга каруцата пред коня. Като човек “отвътре”, а и като родител на две деца в училищна възраст, бих казала, че съвременното българско училище не просто плаче, а с цяло гърло реве за положителни промени, за въвеждане на реални критерии и ред - както по отношение на изпитването и оценяването, така и на посещаването на часовете, методиката на преподаване, ролята на преподавателя, свързването на училищните знания с реалните житейски необходимости и т.н. В този дух са и констатациите на експертите от Европейския съюз за българското училище. Осъществена сега, на фона на десетките нерешени проблеми, подобна мярка би отнела едно от малкото оръжия на учителя срещу незнанието и непукизма, би насърчила именно онези ученици, за които посещението на учебните часове е като бягане с препятствия - впрочем, все по-лесно преодолими.

Нека да се случи това, което предлага министърът на образованието. Но преди това, мисля, е задължително, да се поработи ефективно за издигане авторитета на учителя, да се разреши проблемът с купищата отсъствия, училището да се превърне в привлекателно за ученици и родители място, където се получават реални знания.

Защото - колко струва и най-прелестното украшение в един разхвърлян дом? Нека да подредим къщата на нашето образование; хаосът е лоша среда за най-скъпото, което притежаваме - децата си.

© Ценка Пенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2006, № 2 (75)