Ваше Въображение

ПЕТА СЦЕНА

Албена Димова

web | Ваше Въображение

Измишльотините: Ваше Скрито Въображение, чувате ли ни?

Търсете я внимателно. Да не я настъпим.

Лазят, обръщат всичко наопаки.

Ей, чух шум в този шкаф.

О, и аз. Сигурно се е скрила вътре от Скуката.

Измишльотините се събират под един висок шкаф и натрупват мебели, за да се покатерят до него.

Измишльотините: Ваша Скритост, бихте ли отворили шкафа.

Благоволете да излезете от тази черна дупка.

Ще си повредите зрението.

Ще Ви свърши въздухът, Ваша Фантастичност, и ще вдишвате назаем от паяците вътре. А те всички са отровни и зли.

Това е най-опасният шкаф в къщата. Под него има дълбоко подземно езеро. Ако заспите и паднете в него, как ще Ви извадим?

Това е най-скучният шкаф на света, Ваша Подтайност. Та той е съвършено празен. Съвсем скоро го почистихме завинаги и му ударихме ключа. Излезте да ни разкажете как влязохте вътре. (ослушват се)

Добре де, изобщо не излизайте. Стойте си вътре колкото искате. Тя, Скуката си знае работата.

Не може ли просто да го отворим?

Вярно. По-лесно е да го отворим.

Ама той си бил отворен!

Покатерват се с големи усилия върху различни предмети, предпазливо отварят шкафа и виждат вътре Детето. То е вързало конец за зъба си и съсредоточено го тегли.

Детето (Невъзмутимо.): На мен ли говорехте тези страховити неща за подземното езеро?

Измишльотините (Едва се задържат по местата си от изненада.): И-и! Какво е това?

Прилича на дете.

Не е възможно. Нали децата свършиха.

Може да е последното дете.

Детето: За подземното езеро се минава през съседния шкаф. Всъщност, може и оттук, но тунелът е тесен като този конец.

Измишльотините (Помежду си.): Откъде знае за подземното езеро? Нали го измислихме?

Може да не е разбрало, че си измисляме.

И е повярвало.

Детето: Паяците наистина са отровни и зли, но пораснаха то-олкова, че лазят направо по небето. За да хванеш паяк, е необходимо специално копие, намазано със сок от маргаритки. Паяците са алергични към маргаритките и като закихат - падат по гръб.

Измишльотините (Помежду си.): Да не е някой от лошите?

Не му личи. Никак не е грозен.

И не е много скучен.

Може да се е преправил на малък, красив и умен.

И добър.

Детето (Рязко се навежда към Измишльотините.): Я виж, този зъб май ми се клати. Дали ще падне скоро?

Измишльотините (Ужасени едва не падат.): Как се озъби!

Ама че зловещо.

Детето (Любезно.): Защо не влезете?

Измишльотините (Помежду си.): Видя ли дали са му изпадали и други зъби?

О, имаше си достатъчно, за да ни изяде.

Детето: Няма ли да влезете в шкафа?

Измишльотините (С неочакван кураж.): Мразим шкафовете.

Със страшна сила ги мразим.

Детето: Сигурно са Ви затваряли вътре?

Измишльотините: Колко пъти!

Не могат да се преброят.

Безобразно много по безброй.

Тогава аз ще изляза.

Измишльотините: В никакъв случай!

Мразим да излизат разни неща от шкафовете.

Мразим да се запознаваме с непознати.

Като ни заговорят непознати, ние най-възпитано си мълчим.

Детето: Ама и този зъб май се клати. Я, виж дали ще падне.

Туп-Туп, който е най-близо, се сепва и полита надолу. След него и всички Измишльотини. Докато падат, декорът се променя и всички виждат, че се намират на дърво над скалиста пропаст.

Детето (Поглежда ги от върха на скалата.): На какво точно играете? За малко да паднете в подземното езеро.

Измишльотините (Обхванати от неудържима паника.):Дръж се за мен.

А ти веднага ме пусни.

Колко е страшно!

Само не викайте "помощ".

Да извикаме Чистотата. По-добре да ни затвори в шкафа.

Туп-Туп (Виси на последния клон и гледа надолу.): Падам. Усещам, че падам.

Измишльотините: Помощ!

Ей ти, горе, нямаш ли въже?

Детето: Ще ви пусна този конец.

Пуска им конеца, така както е вързан за зъба му.

Измишльотините: Не пипай конеца, Туп-Туп!

Туп - Туп: Изпускам се. Падам!

Измишльотините: Не пипай конеца!

Падам! За какво да се хвана?

Измишльотините: Той е вързал конеца за зъба си.

Ако му падне зъбът, сещаш ли се?

Ще падна в езерото.

Детето: Хвани се за конеца. Ще те изтегля!

Измишльотините: Недей! Ще му извадиш зъба!

Туп-Туп: Няма за какво друго да се хвана.

Измишльотините: Падни, но не се хващай.

Мами те! Хем ще паднеш, хем ще му извадиш зъба.

Май по-добре да се хване. Трябва да рискува.

Защо го насърчаваш?

Не може все да пада. Нека веднъж поне се опита да полети.

Туп-Туп се хваща за конеца и се люлее над пропастта. Зъбът се надвесва над тях като разцепена скала. Всичко пращи и трещи. Туп-Туп пищи.

Тръгвай нагоре. Бързо! И вие там, помогнете му!

Измишльотините: Как?

Детето: Духайте с все сила към шкафа. Нали мразите шкафовете. Духайте със страшна сила. Обърнете вятъра.

Измишльотините духат. Туп-Туп излита нагоре и се приземява при Детето.

Детето: И аз така си мислех, че този зъб още не е за вадене.

Туп-Туп: Да беше отишъл на зъболекар. Щеше да е по-лесно.

Изтупай се. Целият си настръхнал от ужас. Много си смел.

Туп-Туп (Плаче и гледа надолу.): Не искам да си спомням колко съм смел.

Детето (Изненадано.): О, зъбът ми падна. Най-после. Откога се клати. Ако не беше ти! (Подава му зъба си.) Подарявам ти го. Да запомниш колко си смел.

Туп-Туп (Гледа зъба.): Толкова ли е малък? Почти незабележим, а отдолу ми се стори огромен като скала!... Как ме спаси?

Детето: Магически е. Изпълнява чудни желания.

Туп-Туп: Ще може ли да качи и останалите?

Детето: Опитай!

Туп-Туп: Ами как работи?

Детето: Не мога да ти кажа. Трябва сам да се сетиш.

Туп-Туп (Навежда се надолу.): Ей, чувате ли ме? Зъбът е магически.

Измишльотините: Не му вярвай!

Магическите неща се свършиха.

Туп-Туп: Не са се свършили. Нали видяхте как не паднах?

Измишльотините: Не падна, защото те издухахме със страшна сила.

Туп-Туп: Само повярвайте и ще сте горе.

Измисли по-лесен начин. Този е най-трудният!

Измисли нещо друго. По-умно.

Защо да не му повярваме? Аз не искам да вися тук.

Туп-Туп: Идвате ли? Става много бързо. Като едно мигване с очи.

Измишльотините: Хайде, мигайте!

Няма да мигам!

Тогава стискай очи и мълчи.

Няма. Страх ме е от тъмното.

О, какъв прахоляк се вдигна.

Нещо ми влезе в окото.

Чува се силно като тътен бучене. Влиза Чистота с прахосмукачката. Минава през стаята и пътeм поставя Измишльотините в шкафа. После излиза. Изведнъж става светло и просторно. Измишльотините гледат от високото с вълнение, сякаш са покорили Хималаите.

О-о! Приказно! Каква гледка само!

Къде сме?

Кога сме?

Трябва да е много високо, защото всичко се вижда.

Търсехте ли нещо?

Измишльотините: Какво търсехме? (Смутено се оглеждат, после се взират напред.)

Я, колко деца!

Мислех, че са се свършили.

Толкова много! Не могат да се преброят.

Прекрасно много по безброй.

Дали са истински?

(Към детето.) Ти откога си тук?

Детето: Мно-ого години преди тази къща да бъде построена.

Измишльотините: Какво ли си направил, за да те държат толкова дълго в шкафа?

Детето: Аз винаги правя разни неща.

Измишльотините: А кой си?

Детето: Не знам точно. Трябва да намеря мама и да я питам. Тя знае всичко за мен.

Измишльотините: Да не си измислен?

Детето: Още не съм, но ако намеря мама - тя ще ме измисли.

Измишльотините: Ами ако майка ти не може да измисли кой си?

Ами ако не може да измисли и тя коя е?

Детето: Тогава ще измисли нещо за ядене.

На различни места в стаята проблясва светлина.

Измишльотините: Вижте, това там не беше ли Нейно Въображение?

Къде, къде?

О, да! Нещо се мерна.

Ей там, в онази обикновена къща.

Май е тя.

Тези деца всичките нейни ли са?

Не търсехме ли нея?

Какво прави?

Подрежда.

Не, боядисва си стените в лилаво.

Готви.

Говори си с цветята.

Мие прозорците.

Рисува нещо по килимите.

Да не е Чистота и Хигиена?

Прилича на Тишина и Спокойствие.

Постепенно стаята добива фантастичния си вид от началото на пиесата.

Детето: Това е мама!

Измишльотините: Това не е майка ти.

Това е Наше Въображение.

Детето: Мама е! Сега ще видите как ще ме хареса!

Скача от шкафа и изтичва към Фантазията, която е облечена като съвсем обикновена майка.

Фантазията: Какво имаше днес в шкафа, мъничък?

Детето: Чудни, сладки, приказни, горкички Измишльотини.

Фантазията: Няма ли да похапнат с нас?

Детето: Още не знаят кои са, къде са, кога са и ги е страх. Да позная ли какво има за вечеря?

Фантазията: Ако познаеш, ще хапнеш точно от него.

Детето: Познавам, че... е... вкусно!

Фантазията: Позна!

Измишльотините надничат от шкафа и го викат.

Измишльотините: Донеси и на нас.

Докато не е изстинало.

Детето тръгва към шкафа и пада.

Измишльотините: О-о, пак ли?

И ти ли изпускаш вечерята?

Разкажи какво имаше за първо и второ.

Фантазията (Вдига детето и го гушва.): Удари ли се, мъничък? Не боли, нали?

Детето: Не! Но този зъб, я виж, май ми се клати.

Фантазията: И май му е време за лягане. Чуваш ли как се прозява Тик-Так и колко сънено тиктака?

Детето (Сънливо.): Ще разкажеш ли за-а-а ...

Фантазията: Нейно Великолепно Сияние Фантазията се настани тук в тази най-обикновена къща мно-ого години преди тя да бъде построена... Хареса си тъкмо нея, защото къщата беше все още само измислена, което означаваше, че...

Остава само шумът, който издава часовникът.

© Албена Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2006
Албена Димова. Ваше Въображение. Варна: LiterNet, 2006