Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Следобедът е стих
без име.
В стъклата на
мансардите
подсмърча.
Наднича през
ключалката на думите.
Трепери край
оградите.
Задрасква огледалото
на локвите.
Пищи в ушите
на комините.
Почти разбран,
ще свърши
с многоточие...
© Албена Попова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.04.2006, № 4 (77)
|