|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЯТ ЛИЧЕН БОРХЕС Жозеф Бенатов Три са моментите у Борхес, където той мисли за България. Два от тях са известни, а третият не чак толкова. И трите са литературни, но по различен начин. “Тема за предателя и героя” се оказва стандартен националистически ирландски разказ. Един човек, Килпатрик, за да реализира фамилния си потенциал, бива убит. Но преди да ни представи сюжета в този му вид, Борхес за момент е изкушен да разгърне действието в някоя “балканска държава”, като естествено има предвид България. Тръпката тук е още по-сладострастна заради безграничните възможности на неосъществения замисъл. След около 25 години възрастният вече Борхес среща в “Другият” един младеж, също Борхес, и се опитва да го убеди, че двамата са един и същ човек. И за да му го докаже, цитира книгите, наклонени наляво на лавицата в женевския апартамент на момъка. Там освен задължителните Борхесови четива като Карлайл и Сервантес се подвизава и едно скромно томче с хартиена подвързия. А в томчето се описват сексуалните нрави на Балканите. Седемнайсетгодишният момък видимо се изчервява, защото не може да си представи, че и някой друг знае за уединенията му с прелестната българка от двайсет и четвърта страница. През 1936 г. Борхес и Биой Касарес приемат една не чак толкова литературна поръчка. Чичото на Биой им предлага по 16 песос на страница за списването на научно звучащ текст за прелестите на киселото мляко. Двамата съавтори се захващат да се ровят из разни многотомни справочници от рода на Британиката. И за шест дни сътворяват сносна монография, която естествено няма как да не спомене ролята на българския лактобацил. Борхес се натъква и на някои по-апокрифни предания за афродизиакалните свойства на овчето кисело, сеща се за балканското сексуално томче с хубавата българка, но решава да не включва нищо от този род в диплянката. Скоро след това псевдонаучно сътрудничество Борхес и Биой пак се ровят по енциклопедии, но този път издирват някакъв изгубен трети свят. А за последната жена на Борхес, японка, се говори, че всяка сутрин е закусвала с купичка кисело мляко.
© Жозеф Бенатов Текстът печели второ място на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2005). |