|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЛАЧ НА КАНДИЛО
web
Обичам, когато има Господ
и ме гледа отгоре,
когато има къпини - обичам.
Обичам да знам,
че пословиците казват право,
а верността и покварата
седят в кандилото
като олио и вода.
Обичам да не забравям
думите изповед, пряспа -
периодично забравям
и си ги спомням
по милостта на вятъра.
Когато водата гори,
олиото плаче.
И обратно.
Обичам, когато самолетът каца
и разпъва нозе,
не прибира криле.
Обичам глина под чернозем,
амфора в къщата,
нисък дувар с надменна котка.
Обичам слънце в паяжина
на въздух.
Обичам ли, всичко е наред
между мен и Господ.
© Зоя Маринчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2005, № 8 (69)
|