ИЗКАРАЙ МЕ ОТ НЕРВИ, РАЗГНЕВИ МЕ

web

Изкарай ме от нерви, разгневи ме,
Опитай с думи, покажи ми гръб, хвърли
По мене тежкия си поглед,
Разбутай настоящето ми - тази
Стъмнена жила от блестяща слюда,
Посипана с пръст радиоактивност.
Защото вече имам дълги спомени,
А млада съм уж, даже бръчки нямам.
И малки са децата ми, но минало
Е времето, в което глаголя
За себе си и свойта биография.
Децата ми се учат да говорят,
Мъже да бъдат, да вървят, да спят
По цяла нощ, да поделят играчките,
Да се поступат, нас да поделят.
И всяка моя дума, моя мисъл
Изтича в тяхното корито на
Светла, обичлива, триръкавна,
Щастлива, бързораснеща река.
Но котвата... ах, котвата вторачена
Е в своята вода... и аз, охранена,
Разперила съм майчински хриле.
И радвам се на детска глъч и тупур,
И в радостта си времето тече...
Изкарай ме от ступура ми, мили,
Ядосай ме, аз гневна ще оголя
Онуй изгубено превъплъщение,
Онази нагла снизходителност и още -
Крака и маникюр, сарказъм,
Неозаптена котешка походка,
Егоцентрична женска стръв, интрига,
Фризирана косата всяка сутрин.
Ах, не е невъзможно да фризирам
Върху лицето си и двете роли,
И котвата с водата да се носи,
Да се загелпи в коренище, в камък
И пак да плувне с времето напред.
Но в тази черно-бяла фотография
Дълбочината е морал,
повърхността - порок,
Хилядолетията - норма... Разплачи ме
И нека рукне тази медовина
От детска сладост, майчино сърце.
И нека се разцепи водоема
На две и в сухата си диря,
Изкарал ме от нерви, разлютил ме,
Влачи ме с грубостта на древен воин
Зад себе си, или пък... замълчи!
Ах, как ме пали твоето мълчание!
Тогава съм различна - сила идва ми
Да скокна разярена, властна, пъргава
И не добра, не мила, не закриляща,
Далече от очите на децата ми,
Блажения им сън, лицата ангелски,
В които мигновено се забравя
На майчинството кръстът и умората,
Себераздаването чак до нищета.
Ядосай ме и пак ще се роди
От майка плътен образ на жена -
Сама за себе си, необуздана,
Припомнена, блестяща и ехидна,
С паспорт и биография, и име.
Ах, разгневи ме, мили, събуди ме!

© Зоя Маринчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2009, № 4 (113)