Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗЧЕЗНАЛАТА
web
На юг от тъгата ми - затревени блата -
сладка паша за хиляди охлюви.
Трънките стържат клони от жега -
равнодушни към товарните влакове.
Зареяни из Стария плаж,
краката ми са десетгодишни.
Отглеждам в крайбрежните локви
пиявици - малки и хищни.
Без прошка, вълните трият
формите на смеха ми.
Неизлечима, като бръчка, се крие
солта на живота в дъха ми.
Дълъг е пътят от морето до вкъщи
на юг от копнежа ми.
Изпита от времето, бавно се връщам
и чезна.
© Зоя Маринчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2005, № 8 (69)
|