КОЙ И КАК МАНИПУЛИРА КЛАСАЦИИТЕ?

Виктор Марков

web

Внимателно прочетох материала на Йордан Ефтимов в предишния брой на “Книгите днес” и останах изненадан от категоричността на някои от твърденията му. Той смята, че до скоро класациите на всички книжарници са били манипулирани. На основата на какво той стига до такъв извод, не става ясно. Но си спомням такъв случай. По някакъв повод му изпратихме класацията на “Нисим”, в която на първо място беше “Смешни любови” на Милан Кундера. Неговият отговор (цитирам по памет) гласеше: “Бих се радвал, ако на първо място е тази книга, но аз лично не вярвам”. Това, което той вероятно не знае, е, че програмата, с която работи книжарницата, автоматично подрежда заглавията по брой продажби при зададена начална и крайна дата. Дали при “Хеликон” нещата стоят така? Освен това вече никой не би трябвало да се учудва от факта, че т.нар. “бутици” като “Нисим” и “Български книжици” успяват да продават значително повече сериозни автори от останалите си колеги. От години тези книжарници проявяват завидна упоритост при снабдяването с такава литература. Те се радват на клиенти с по-висок литературен вкус, които им имат голямо доверие и разчитат на техния усет към стойностните книги.

Не съм убеден, че класацията на която и да е книжарница е умишлено фалшифицирана. Но ако допуснем, че такова нещо се прави, то най-големите подозрения ще бъдат насочени към “Хеликон”. Обяснението е просто. Добре познат е агресивният стил, с който веригата налага присъствието си на книжния пазар - отделят се много пари за реклама, монополизира се разпространението на издания, за които се предполага, че ще имат касов успех, “купуват” се критици, които организират пищните представяния на книги и славословят качествата на веригата от книжарници.

Един пример. От един момент нататък разпространението на сладкодумните мемоари на писателя Георги Данаилов “Доколкото си спомням” бе поето от “Хеликон”. Третата част беше издадена в малък тираж и много хора, които имаха първите две, не успяха да си я купят. Оказа се, че вместо допечатка на третата част, на пазара се пусна пълно издание на трите части с твърди корици и хората, които искаха да прочетат третата част, трябваше да закупят цялото издание. Така че много по-вероятно е манипулирани класации да се правят от книжарници с такъв стил, отколкото от други, които тихо и кротко, без да вдигат много шум, си вършат работата. Смята се, че посочването на продадените бройки в класациите намалява възможностите за фалшификации. Моето мнение обаче е, че цифрите също могат до бъдат фалшифицирани.

Класациите на малки, но реномирани книжарници (както и на авторитетни литературни критици, посветени на мисията да подбират истински стойностните текстове) не са предназначени за масовия читател, който често се втурва да купува най-нашумелите заглавия не заради автора или темата, а за да бъде “в час” и да не изостава от модата. Често те открояват книги, които иначе биха потънали в океана от развлекателна литература. В класацията на “Нисим” за месец март например, публикувана в първия брой на “Книгите днес”, на второ място е “Междено време” на Иван Илчев. Това е увлекателно историческо четиво за живота на обикновените българи на прага на 20-ти век, придружено от множество конкретни битови подробности и архивни снимки. Книгата е базирана на дневник, открит в отдалечено планинско селище от един японец! Второто си място книгата дължи на единодушната оценка на екипа на “Нисим”, че тя “си струва” и на деликатните препоръки, давани на редовните клиенти. По подобен начин в класациите на “Нисим” влязоха “Изумление и трепет” на Амели Нотомб, “Черна книга” на Орхан Памук (много преди чудесното издателство “Еднорог” да издаде втората му книга “Името ми е Червен”), “Магазинчето Сполука”, “Любовите на Юдит”, “Черни лалета за Кант” на Любов Кронева и много други.

Като цяло т.нар. представителни класации са добър ориентир за средния читател с по-скромни претенции към литературната стойност на книгите. За София например най-представителната класация от този сорт е на площад “Славейков” (а не класацията на “Хеликон”). Но понякога тези класации могат да бъдат и коварен капан. Класически пример в това отношение е съдбата на “Одисей” на Джеймс Джойс. Тя беше рекламирана от “Хеликон” чрез платени съобщения най-вече по радиостанциите като книга, която трябва да има във всеки дом, като книгата на 20-ти век, като гениално произведение и т.н. В резултат на това книгата се разпродаде в огромен за България тираж и влезе във всички възможни класации. Бързам да кажа, че оценката на “Хеликон” за “Одисей” е абсолютно и напълно вярна, но с една малка подробност - книгата е по-трудна за четене дори от “Вълшебната планина” на Томас Ман и може да достави удоволствие единствено на заклети читатели, навикнали на по-трудни текстове. При това положение мнозинството от гордите собственици на красивото издание са го захвърлили още след първите няколко страници.

Така че бъдете предпазливи, мили любители на доброто четиво! Големият шум около някоя книга не означава, че тя ще ви хареса и обратното - съществуват книги, незаслужено пренебрегвани от големите вериги, от книжни базари от типа на площад “Славейков” и от популярните вестници. А именно някоя от тях може да се окаже истинско откритие.

© Виктор Марков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2005, № 11 (72)

Други публикации:
Книгите днес, 2005, № 4.