|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАПУР Веселин Алексиев Когато слънцето изгрява. Влизам. Къщата е разцъфнала. Мирише на бензол. Но е красиво. Навсякъде рози и точно в средата един дълъг бял папур. И ме гледа с дългата си шия и дебела глава. Розата до него очевидно го харесва, защото постоянно мени цвета си. Но той гледаше мен. Извадих тефтера си и записах следното: ...той ме гледа неудобно ми е той няма очи... Сега аз, като човек разбиращ от бензол, се сетих, че бял папур няма. Както няма и тефтер, в който да пиша. А и бензолът не мирише. Но представата за роза, меняща цвета си, е прекрасна!
© Веселин Алексиев |