Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЮЛЯ
web
Облаче ле пролетно,
носи дъжд в Буджака!
Там у нас в градината
една дюля чака.
Тя е още младичка
с тънки крехки клони.
Есенес листата си
като сълзи рони.
А сега е сигурно
вече нацъфтяла.
Колко ли е хубава!
Не съм я видяла.
Слънце лятно, пладненско,
грейш ли и в Буджака?
Там у нас в градината
една дюля чака.
Плодове завързала,
пази ги, люлее.
Дай им златна светлина
да се поналеят!
Ветрьо льо, немирнико!
Духаш ли отново?
Моля ти се този път
да внимаваш много.
Зная, кършиш клони ти,
плодове събаряш.
Тези пакости, бели
да не ги повтаряш.
Че у нас в градината
там, далеч в Буджака,
с едри златни плодове,
дюлята ме чака.
Габрово, 1997 г.
© Таня Танасова-Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2016, № 7 (200)
|