Тодор Стоянов е потомък на българи от Бесарабия, роден е на 7 ноември 1957 г. в с. Исерлия (Волное), Тарутински район, Одеска област, Украйна. Завършил е английска филология в Кишинев. Член на Съюза на писателите на Молдова и на Съюза на независимите български писатели. Автор е на стихосбирките "Акварели" (1991) и "Размисъл" (1995). В предговора на първата Георги Барбаров пише: "Тодор Стоянов е чист лирик, представител на преследваните през цялата съветска действителност поети, така и ненаучили се да възпяват "светлото бъдеще", "радостните делници", "славната история". Повечето негови стихове са оттенъци на... мигновеното настроение." Негови творби са превеждани на руски език.

ПОЕЗИЯ

Стихове
  Дядовата цигулка...
  Небето на детството

  Сънната есен
  Ах, облаци, облаци снежни...
  Ах, кой не обича първия сняг...
  Защо сме толкова самотни...
  Музиката на дъжда
  Бих искал
  Старата черква
  Пътят

© Електронно издателство
LiterNet, 2005-2016