НЯКОЛКО ДУМИ КАТО ЗА НАЧАЛО, ИЛИ ЗАЩО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА

Роза Станкевич

web | Срещи на беларуска земя

Нито една книга не се появява на света съвсем случайно, както няма нищо случайно в живота. Мислейки за причините, подтикнали ме да напиша тази книга, се изкушавам да си спомня първата среща с Беларус - преди 37 години...

Беше в далечната 1972 година, аз - студентка втори за трети курс българска филология от Софийския университет, пристигнах в Минск на международна бригада.

...Пристигнах на 7-ми юли, в деня, когато Беларус отбелязваше 90-годишнината на своя велик поет Янка Купала. И първото нещо, което видях от първата си вечерна разходка, тръгвайки от хотел "Минск" на изток по големия, спуснал се като пълноводна река от светлини Проспект - бе току-що откритият паметник, възвисяващ се в парка "Янка Купала".

Първата ми среща с Беларус - бе в деня на древния славянски празник, от който идва псевдонимът на Иван Доминикович Луцевич - Янка Купала, роден на 7 юли 1882 година, точно преди деветдесет години на този празник. На този ден!

Времето е най-големият съдник в живота ни, в който нищо случайно няма. Само дистанцията му ни позволява да оценим събитията, отминали, но оставили своите незаличими следи.

Това бе първият знак на Съдбата, свързала ме завинаги с Беларус - едно непреставащо преживяване, пресякло улицата на живота ми.

Днес разбирам съдбовността на тази моя първа среща, в навечерието на празника Иван Купала: темата на дипломната ми работа бе "Лириката на Янка Купала", шест години работех в музея на Янка Купала и защитих първата си научна дисертация "Янка Купала и България" в Литературния институт "Янка Купала" в беларуската Национална академия на науките.

През 2005 г. публикувах монографията си "Янка Купала, Якуб Колас и Максим Багданович в България. Генезис на рецепцията". Години труд и усилия посветих на творчеството на много от беларуските поети и писатели, пред които изпитвам истинско преклонение.

За двадесет и седем години в Беларус аз успях да почувствам със сърцето си нежната и скромна красота на "Земята под белите крила" на щъркелите: обаянието на меките преливания на сутрешното небе и размитата линия на хоризонта, опияняващия въздух на безкрайните борови и брезови гори, печалния зов на жеравите и нежния аромат на лилии. И обикнах Беларус - тази необикновена страна на гъсти гори и дъбрави, просторни полета и ливади, безчислени реки и хиляди езера; страна на средновековни замъци и църкви, дворци и паркове, уникални архитектурни паметници (Софийския събор, Спасо-Ефрасиниевски манастир с уникални фрески от 11. в. в гр. Полацк, замъците в Навагрудък, Крево, Несвиж и Мир), внесени в списъка със световно културно-историческо наследство на ЮНЕСКО и Белавежская пуща - най-уникалната и най-древна гора на Европа, където живеят царствените зубри.

Съдбата бе щедра към мен: тя ми подари запознанства, срещи, дори приятелства с много известни личности - творци на беларуската култура. Имах удоволствието да познавам отблизо такива харизматични, удивителни писатели като Уладзимир Караткевич, Янка Брил, Михас Стралцов, Ян Скриган, Нил Гилевич, Светлана Алексиевич, Иван Навуменка, Васил Биков, Алес Адамович, Евгения Янищиц. А с Алес Яскевич, Христина Лялко, Банута Бичел-Загнетова, Нина Мацяж, Валентина Коутун, Ирина Багданович, Галина Тваранович ме свързва многогодишна искрена дружба. Почувствах се малка брънка от една дълга човешка верига, която нямам право да загърбя, защото тя идва до мен, заредена с надеждата да й дам нещо от себе си, да я превърна в слово, в живо присъствие и в българската литературна среда.

Това състояние на морален и изследователски ангажимент се затвърди окончателно, когато започнах да преподавам факултативен курс по беларуски език и литература в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Сблъсках се с факта, че информацията за Беларус е изключително ограничена. За съвременните българи тя е една непозната страна, един неочакван резултат от разпада на Съветския съюз, нещо като "terra incognita" в центъра на Европа¹. Може би защото през последните няколко столетия Беларус съществува като виртуална страна: има я и в същото време я няма - ту влиза в състава на Великото Литовско княжество (в което официален държавен език почти 300 години е беларуския), ту в състава на федеративната Жечпосполита, ту в състава на Руската империя, ту на СССР, ту в ОНД, ту в Съюза на Беларус и Русия.

Убедих се, че повечето петокурсници, завършващи обучението си по специалността "Славянска филология", почти нищо не знаят за беларуската литература - една от най-древните славянски литератури, дала на човечеството такива гениални творци като Франциск Скарина, Микола Гусоуски, Янка Купала, Якуб Колас, Максим Багданович. Дори имената на съвременните писатели са непознати за тях.

Така идеята за тази книга изкристализира окончателно. Реших да събера част от публикувани в беларуския печат през годините есета, очерци и диалози-размишления, да ги преведа на български език и да ги допълня с нови наблюдения върху творчеството на писателите и поетите, да напиша нови и да ги обединя в една книга, наречена "Срещи на беларуска земя".

Написах тази книга за своите студенти, за да споделя впечатленията си, да ги запозная отблизо с тази малко известна за тях литература и да им предам, не, да ги "заразя" с любовта си към Беларус. Написах тази книга и за себе си, за да се завръщам отново и отново в прекрасната страна на моята младост и да преживявам онези срещи, останали завинаги в сърцето и паметта ми. И за да продължа каузата на Стефан Поптонев, който в последното си писмо до мен споделя: "Чувствам те като своя съмишленица. За мен темата Беларус не е просто литературна тема, а КАУЗА - за величието и падението на човека, което се проектира чрез съдбата на беларуския НАРОД" (18 януари 2004 г.).

Матей Шопкин (ръководителят на нашия студентки литературен кръжок във Великотърновския университет "Кирил и Методий" през 1970 г.) има едно стихотворение, посветено на Беларус - "Мечта", което олицетворява Мечтата на всеки, опознал Беларус:

В живота ми -
объркан, тъжен, пуст,
една мечта сърцето ми опива:
мечтата да отида в Беларус,
тъй както при любима се отива.

Там може
в Беловежките гори
да слушам говора на тишината
и всичко покрай мене да искри
от бистрите очи на езерата...

...

И ще забравя
всеки земен трус
и всяка дива и коварна сприя.
О, знам: ако отида в Беларус
самият себе си ще преоткрия.

Посвещавам книгата на дъщеря си Михаела Стрелцова и на моите студенти, с надеждата да обикнат беларуската литература, да се посветят на изучаването й. И някой ден в сърцата им да се засели Мечтата на поета Матей Шопкин за Беларус.

БЕЛЕЖКИ

1. През 2008 г. беларуски специалисти установяват, че географският център на Европа се намира в Полацк. По-късно това измерване е потвърдено от руския Институт по геодезия, аероснимки и картография. На 31 май 2008 г. в Полацк е поставен паметен знак "Географски център на Европа". [обратно]

© Роза Станкевич
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.03.2010
Роза Станкевич. Срещи на беларуска земя. Варна: LiterNet, 2010.