ПОСЛЕДНИЯТ СЕЗОН

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

Тогава бях тръгнала да търся последния брой на "Сезон". Понеже Георги беше пуснал там своите Писма и фотографии. Всъщност беше три и половина и аз казах на Радост, че тръгвам към автогарата. Имаше някакъв свян във въздуха... хоп, подскачам и го хващам, като коледна ябълка го захапвам, хоп... и го срещнах.

Предната вечер щях да тръгна с тях, но Ралица каза, че сядали на много скъпи места. Веднага се отказах. Трябваше да говоря с Георги, вече не помня за какво.

Някъде по пътя се събрахме с Кристин, Лъчо, Петър, Борис, Палми, Владо и Ники Бойков. Вървях до Ники и не откъсвах поглед от котките върху тениската му. "И баба имаше много котки". Той обаче слушаше Кристин. Тя се беше разпалила относно една конференция за досиетата.

"Ти защо си тръгна?", попита ме тя. "Пукна ми се капиляр под дясното око. Казах си, стига ми толкова и излязох. Виж, купих си Радулова и Радулова, дали са добри? Тъкмо плащах и един мъж, който разглеждаше книгите, ме попита дали са свършили горе, пък мен като ме беше срам да го погледна с такова кървясало око, наведох се, смъмлих нещо и бързо се измъкнах." "Говори по-високо, не чувам с едното ухо." Невероятно, слушаше ме с такова внимание. "Кристин, ние с теб от едно поколение ли сме?" Защо ми хрумна да я питам пък точно това. Тя изглежда не ме чу.

Пихме бира. До мен седеше Борис. С него се знаем от Хасково. Бях там на една от Пролетите. "На зле съм се променил, нали?" Не очаквах този въпрос. "Ммм, да."

Нямаше никаква пряка, в която да свия. Трябваше да лъжа. Не исках Георги да разбере, че съм тръгнала да търся последния "Сезон". Вместо на Писма и фотографии налетях направо на автора им. По-късно разбрах, че нямало да ги открия. Броят вече бил изчерпан.

"Защо не дойде с нас снощи? Ние седнахме прии..."

"Амии, с Ралица нещо ни прихвана."

"Ние седнахме при..."

"Трябваше да поговорим."

"Сега бързам, на зъболекар съм."

"Снощи трябваше да поговорим, сега и аз бързам."

"Ела на четенето довечера."

"Не мога. Прибирам се."

Автобусът потегли. Беше ми лихо като да бях забравила нещо. Някъде по пътя се сетих, че не бях тръгнала да се прибирам, бях тръгнала да търся последния "Сезон"...

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008