 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
КАКТУСИ
Росица Пиронска
Това беше жена с ужасно писклив глас. Говореше високо и насечено, както говорят преуморените от хистерия или от пране жени. Следваше с гласа си движенията на другите, сякаш така живееше. "Но какво общо имат те с дишането на кактусите". Не беше виждала кактуси, откакто се беше преселила тук. Не изпитваше нужда от кактуси на това запустяло, иначе идеално за отглеждането им, място.
"Кой ще легне сред бодливите цветя. Отвесността в тях е толкова ежедневна". Отглеждаше кактуси в сънищата си или просто в бягството си, където по никое време отвесността се издигаше нагоре, нагоре, чак до слепоочията. Тогава отиваше в кухнята. Впрочем какво правеше в тази набодена с кактуси стая, в която нямаше нито един прибор, нито едно мръсно петно.
"Лошо започва приливът, дарлинг, лошо. По Нова година пак ще храним мъртви врабчета. Пак. Не, казвам ти, че е най-добре да попаднеш на ято гъски, предвождани от малките си, надолу по отчуждените места за гнездене. Хмм, лигава природа. Дотам ли стигна, да се гнусиш от нея. Но сигурно това се харесва на анатомията, на мъртвата анатомия на врабчетата..."
Писукаше с тънкия си глас, но от всички престорени извивки най-ясно се чуваше едно ъъъъъъ, последвано от дълги необясними паузи, примесени с безкрайното тутукане на телефонната слушалка. Следваше тишина, дълбока и отпускаща, в която заспиваха дори и чехлите й.
"Отвесността плаши най-вече с липсата на резки у другите. Хълцам ли? Не съм хълцала от детството си. Капе ми кръв на сърцето!? Глупости. Кръв. Отвесност. Не искам да знам за паниката. Но мисля, че е време да даря с отговор птиците, за да спрат да се блъскат в отраженията си. Да, болят спомените. Ксерокопират те отвътре и после те начупват, спомените... кактуси... кактуси... кактуси..."
Контролираше педантично извиките на гласа си, който всъщност не беше нейният. Кой знае на какво щеше да прилича кухнята на сутринта.
© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008