КАК НАУЧИХ ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

Изпратиха ме да върна една бяла керамична паница на комшиите. За по-бързо си взех колелото. Бях голяма вече за него, затова стъпвах с единия крак на пръчката между двете задни гуми, а с другият се засилвах. Улицата ни беше кална и неравна. Запъна се предното колело в един камък и аз по очи. Паницата оцеля. Докато падах, само за нея мислех. Нямаше друг начин да я спася, освен да вдигна ръката, в която я държаж. Пожертвах носа си, бузите, челото. Отнесох си и боя. Ами ако съм я била счупила. И така ли ожулена съм щяла да ходя сега. Момчетата от махалата търчаха по мен: "Да не си ходила на Балканската война". Как звучеше само! Балканската война. Вместо срам изпитвах гордост от ожуления си нос.

Чак след години попитах какво е това Балканската война. Не беше по-интересно от моя опит с колелото.

Веднъж, като се спънах на Кошарките, една стръмна местност, се спрях чак при една преродила дуда. Прибрах се синьо-зелена. И пак бой.

И откъде да знам, че клоните на върбите са крехки. Тъкмо да си отрежа пръчка и клонът прас-с-с, а отдолу камъни и коприва. С вдигната ръка стискам ножа да не го изгубя. Така сърбеше, че не усетих боя.

Най-често ме спасяваше шурнала от носа ми кръв. Капилярите ми лесно се пукаха.

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008