ИСТОРИЯ, КОЯТО ИСКАМ ДА ИЗТРИЯ

Росица Пиронска

web | Арктични цветя

Чух, че пак е заминал. Добре. Знам, че няма да се обади. Все едно заминаването и завръщането. Все едно. Когато преди време ми каза, че се кани да замине за Босна, в главата ми се въртяха само палатки, бежанци и опръскани с кръв стени. Тук беше мир, а той отиваше на война. Вярно, че сам си го беше избрал, вярно, че да се жертваш за другите, е хуманно, но войните по света няма да свършат и ако му станеха навик, то... какво щеше да стане с нас...

"Единствената опасност в сухото бяло поле е да попаднеш на мина." Каза го така, както би казал, че в джунглата има опасност да попаднеш на гърмяща змия. Босна, такова неопределено място. Близо ли беше, далече ли. Кой иска войната да е наблизо. А там сериозно се биеха. Макар че следях новините, според които рискът за нашите беше минимален, времето правеше с мен каквото си иска. Всеки ден очаквах да чуя, че е там. Това разнищи съня ми. Всяко нощ вървях през едно поле, в което тревата беше толкова суха, че всеки миг щеше да лумне. После през друго поле, заснежено и мъгливо, с бродещи наоколо коне без ездачи. В първото поле държах няколко стръкчета трева в ръцете си, броях ги и нареждах. "Ще лумне, не, ще лумне, не." Във второто поле се опитвах да хвана конете да не бродят така сами в мъглата. След което успявах да го сънувам. Сънувах го в сгради с решетки на прозорците, но с отворени врати, в стаи без никакви мебели, само с по две стари походни легла и една злокобно мълчаща пишеща машина...

Измина доста време оттогава. Полезно време, през което занищих тук-там съня си. Той не замина за Босна, замина отвъд океана, за Америка, и се връщаше, колкото да се чуе, че пак е заминал. Така заминаването и завръщането постепенно се размиха. Първото вече не беше сбогуване, нито второто очакване, трудно ми е да кажа в какво се превърнаха, може би в два центъра на една и съща елипса, по която една мина и една змия с години се гонят... Ами ако се настигнат...

© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008