|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕХЕЕ Росица Пиронска Ехее, намерих! Отивах към Крушака да видя дали картофът има буболечки. С дни да търсиш, няма да намериш. Тя просто си стои някъде и чака. Чака теб, може би. Спря ме на пътеката, под един слог. По-едра от другите, по-зелена. Вървях по пътеката и се опитвах да си дам сметка колко време е минало от детството. Баща ми вече е над 70. На десет съм. Отиваме да търсим лисици в дупките на Въшкавия зъб. Не ни е до лисици сега, нито на него, нито на мене. Колкото и да не мога да го измеря, минало е време. Ехе, намерих. От десет години насам не съм намирала четирилистна детелина. Обикновено растат на туфи, тогава бяха три. Спряха ме на вратницата на бабиния двор. Изхвърлих ги преди година, бяха се стрили. Разрових тревата и намерих още една. Мъничка. Общо две с по четири листа осем, осем щастливи години!? Винаги когато минавам по тази пътека, си мисля за предците ми. Ти знаеш ли как миришат тревите край гробището през май. Детелините увяхват бързо. Докато ида до Крушака и се върна. Да извадя късмет в картофа. Какво пък, нали и той цъфти. Миришат тревите. Колко ли ще струва сеното в Швейцария тази година. Прабаба жъне бавно и пее. Баба бере текез(ес)арски малини, не пее, гони нормата. Нощем ходим да крадем за компот. Родът ни така демократично се раздели, парче на тоя баир, парче на оня баир и като гръмне, всичко е фитнес. Трупясваш се мокър и забравяш. Стискам ги, гледам да не ги изгубя, и да не ги смачкам. Пръстът ме наболява. Каква връзка има кръвта с детелините? Сутринта се порязах, докато оправях едно агне. Някога колех, сега вече не коля, само довършвам понякога. Кризата ме научи. Една година взеха да се тръшкат, да мрат посред нощ. Мило, не мило, това е. Мъжете бягат. Но не е хубаво жена да коли. Баба спи. Колорадският бръмбар не чака жътвата. Върнах се да напръскам картофите и на пътеката ме спря трета петлистна детелина. Нещо не ми даваше да я занеса вкъщи, оставих я на ореха до нивата.
© Росица Пиронска |