|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДИН ДЕН ПРЕДИ БАБА ДА УМРЕ Росица Пиронска И съм облечена в шалвари (не нося шалвари, никога не съм носила), а горе гола-голеничка. И тичам през селото и си крия гърдите, срамувам се, няма къде да се скрия, пълно е с народ. Момче ми е откраднало дрехите. Всички ме познават, но никой не се притичва, никой не ми подава дреха. Попадам в моминска квартира насред улицата. Къде са стените, всичко се вижда. Открадвам си елек и фанела, оставям обувките си в замяна. Елекът и фанелата са от кафява вълна, каквато старите носят. Пак тичам през селото, насреща ми леля, сестрата на майка ми, "намери ми дрехи, викам й, тези не са мои". И тя ми подава бяла риза и булченски елек. Вече не се срамувам. На другия ден баща и дъщеря си отидоха заедно, на следващия баба, след тях един мъж, същият ден брат му паднал от удар на гроба. Дни наред погребения. Личен февруарски апокалипсис. Никой не си отиде от старост. Болести, болести. За които ни уверяваха, че в идния век ще са само спомен. Но явно на Бог му е угодно да има пришествия, щом прави медицината безсилна.
© Росица Пиронска |