 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ЦИГАНКА ЛИ Е ЛЮБОВТА
Росица Пиронска
От 20-ина години циганките ми казват едно и също. Явно имат яка школа. На момичета се казва това, на семейства това, на разведени... Само се чудя как все налучкват, че съм сама. Как поне една не сбърка.
Да има, да няма 20 години откакто една хвърли картите пред входа на къщата ни и започна: "Ще се изучиш, но няма да се ожениш. Каквото и да правиш, до 40 години няма да се задомиш. Магия имаш." Докато бях студентка, не спираха да ме гонят по улиците все със същите думи. Веднъж една ме преследва през целия площад Батенберг. "Спри се, де, харесваш едно момче, но там няма да стане, проклетия имаш, дай сто лева (на сегашните десет), вземи този корен, Бела Дона, да си посадиш пред къщата." Избягах й. Мина доста време, откакто завърших и се върнах на село. Забравих циганките.
Сега е април, 2007. Трия прозорците на стаята си. Майка ми вика: "Ела да ти гледат. Ела, да видим какво ще каже." "Е, хайде, да видим какво ще каже." Погледждам календара, 18-ти. Нищо не ме свързва с тази цифра. Циганката изглежда приветлива. "Хубава си." "Не съм, хайде, гледай ми". Нищо не ме пита, само ме кара да пипна картите. "Нагазила си нещо, може да не е било за теб, но ти си го нагазила. До 39 години венчило няма да имаш." "До 40", прекъсвам я. Тя си мисли, че й се подигравам. Карам я да продължи. "Дълъг живот, ето две девятки." Аха, увеличили са се, годините, преди бяха 92. "Работата ти е важна, но не изкарваш много от нея." Тук баща ми се разсмива и тя пак си мисли, че й се подиграваме. "Има един корен, да си го вземеш и след две години ще дойда да ме черпиш." Как ли пък ще се оженя, много ми е интересно. Надали има човек, който да обича повече от мен да е сам. Връщам се към прозорците. Любовта, Санчо, си е една циганка, идва, когато не я очакваш, когато я гониш, не иска да си тръгне, повярваш ли й..., и кой знае какъв е този корен, гъба някаква.
© Росица Пиронска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2008
Росица Пиронска. Арктични цветя. Варна: LiterNet, 2008