|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
26 АПРИЛ 2007 Росица Пиронска Беше четвъртък. Гледах Искрено и лично. Говореха за извънземни. Деница, по-малката ми племенница, си играеше в коридора. Ръсила препарат за мебели навсякъде. Майка влетя в стаята ми бясна. Не бях оставила препарата където трябва. Щеше да вика поне два часа. "Лельо, ела да ме гледаш", вика ме Деница. Излязохме навън. Поигра си малко в пясъка, после взе едно парче вар, което се въргаляше до кофичката й, и пак ми вика: "Ела да ме гледаш." Отиде под беседката до гаража и започна да рисува удивително бързо. Нарисува първата фигура пред мен. Елипсовидни очи, овално теме, леко издължена брадичка. Продължи да рисува със същата скорост като изпълни пространство 2 на 3 метра, 6 квадрата някъде. Още една глава с елипсовидни очи, чиния, два лъча, хребет, нещо като огън и още една друга фигура, която не разбрах. Всеки път като почваше нова фигура повтаряше: "Същото, същото, същото". Рисунката приличаше на рисунка на възрастен. Накрая дойде при мен, каза: "8 5 3 7, сафших", което значи свърших, надраска няколко маймунски кръгчета, каквито рисува всяко дете на 2 години и 8 месеца, захвърли варта и се разпя. В това време майка ми ме търсеше за още кавга. "Недей да викаш, извънземните са виновни. Ела, ела да видиш." Слава богу, настана мир.
© Росица Пиронска |