ИСТИНСКИТЕ ИСТОРИИ НА ТЯЛОТО, ПРЕДМЕТИТЕ И ДУШАТА

Розалия Ликова

web

Постмодернизмът дойде с деструкцията на логистичното начало и граматичните формулировки, с откриване на дебрите на подсъзнателното и световете на невидимото и неуловимото, с двоен процес на втурване към живите форми на битието и играта и тържеството на сънища и фантазия. Художествената атмосфера на постмодернизма създаде широката основа за разнопосочността, откри пътищата на множествеността и синтеза, на връщане към готическото и към едно ново третиране на света на всекидневното и предметното.

Умората от вертикалите на деструкцията не бяха опасни за художествените процеси, защото постмодерното мислене беше отворено за различното; деструктивното начало, разбило художествените стереотипи, подготвяше несъзнателно връщането към телесното и предметното и това характеризираше новите тенденции, очертали се в границите на постмодернистичния бунт, особено през последните десетилетия на неговото съществуване.

Тенденциите на след-постмодернизма едва ли могат да бъдат еднопосочни. Струва ми се, че те окончателно ще направят невъзможни каквито и да са опити за стесняване на художествения поглед в определени, точно формулирани художествени насоки и в тази обща естетическа широта и неограниченост сънищата и фантастичното, изпълняващи структурни функции в някои произведения, ще съществуват наред с едно ново възвръщане към всекидневието и предметния свят, към точния, внимателен наглед и неговите игри с невидимото и духовно осезаемото.

Искам веднага да кажа, че поезията на простия, на обикновения факт, така, както го третира Пламен Дойнов, е трудна поезия, и само на пръв поглед, при едно навично, стереотипно мислене може да се възприеме като връщане към фактологичното начало от миналото. Предметността на Далчев, означаваща естетически поврат в поезията на 20-те години, отново навлиза в едно друго десетилетие, жадно за човешка и художествена автентичност, за ново разширяване на кръга на художественото. Интелектуалната дистанция на иронията, на хумора и пародирането на факти и явления говори за онази вътрешна независимост, която освобождава поета от робуването на фактите и всекидневните норми. Още първото стихотворение “Неочаквано посещение в неделя” говори за напрежение между стилистичните пластове, между първичножизнените тръпки на телесното, естествено-непринуденото, и шеговито-ироничния тон на пародията на фолклорното - едно смешение на стиловете, което разбива тесните рамки на фактологичното, внася първичното усещане и дистанцията на играта.

Напрежението между конкретния факт и неограничено-човешкото, между глада за жизнена автентичност и освободени вътрешно-психологични и художествени полета трансформира познатото, прозаично-всекидневното в основа за неочаквани психологически сблъсъци, руши границите на черно-бялата елементарност и естетически късогледото робуване на опростените фактологични линии. В “Съседката отсреща или какво ми разказа приятелят ми Петър Ч, изпаднал в депресия през март 2000 г.” или “Джин или изкуството да се поддържа лайнер” разголването на семейния фалш, на пошлостта на грубото всекидневие е форма на проникване в интимно-човешкото, в една по-богата, по-естествена представа за естествения човек, където романтичното и пошлото се преплитат, грубостта и смешно-сантименталното си дават всекидневна среща

Напрежението между привидност и невидими представи и желания изменя познатия вкус на екзистенциалната проблематика. Способността да се прекрачва неусетно от грозното в полето на човешки съкровеното издава друг художествен поглед, при който сферите на художественото и човешки-интимното се разкриват като едновременност и напрежение на противоположностите, като начин за разкриване на противоречивата сложност във формите на битово-всекидневното, вън от чистите нравствени и естетически категории.

Отричайки граматологията, играта на граматичните форми е изравнена с граматиката на малкия факт и обикновените предмети и явления, като азбука на човешкия живот (“Моята азбучна молитва”). Променила се е структурата на факта както и на художествения поглед. На мястото на логоцентризма е дошъл езикът на всекидневието, усложненият глас на простия факт. В една обикновена случка (“Граждани и кучета”, “Вълче”) човекът се разкрива в конкретна пресечна точка, в мига на сблъсъка и разпознаването на човешкото и животинското.

Чрез вещите понякога се разкриват сложни състояния на вътрешни човешки ситуации, разкрива се мигът на “ставането”, на незавършеност, промяна и междинност, играта на присъствие и отсъствие, когато стопанинът е прекрачил прага на дома и още не се е завърнал (“Завръщане вкъщи”).

В срещата между поезия и действителност поетът отново избира такива невралгични човешки и исторически точки, когато самото историческо настояще е поезия и бъдеща песен, когато Самуиловите ослепени войници се превръщат от обекти на исторически спомен в субекти на свръхгорещо, свръхактивно настояще и прекрачват границата между историческа действителност и литература, между живот и поезия (“Яворите на Самуила”).

Този проблем живее настоятелно и в “Багряна в автобуса”. Естетическият смисъл на играта между вечност и настояще, между непреходност и прозаично-конкретното настоятелно внушава, че същностното живее в безкрайното разнообразие на жизнените форми, в случайното и всекидневното. Самото съществуване на поезията като персонифициран факт е съставено от симбиозата на безсмъртното и всекидневните му жизнени варианти. И в това безкрайно обновяване във временното и случайното е неговото величие. Между “Аvе Лиза, Багряна, Глория” и “Багряна умря, но това е Багряна” се създава напрежението и единството между съвременност и вечност, между живо и мъртво, случайност и закономерност. Тържеството на факта като съществуващо, като определение за точност (“това е”) и като реален израз на същността и явлението, на самото безсмъртие - говори за разрушаване на естетическите параметри, за противоборството между голямото, възвишеното и неговите снижени съвременни форми и измерения, без което вечността умира.

В цикъла “Истории на погледа. Писане от натура” проблемите изникват с нова сила. Какви са тези натюрморти с цветя, с чаша вино, рисунки на голо тяло на момиче, на старец и старица, с телесен израз на различни душевни състояния: мъка, щастие, страх? Един от парадоксите на тази поезия е, че поетът воюва с натуралистично-позитивистичните принципи в изкуството, използвайки елементи от поетиката и естетиката, която отрича. Драстичното потапяне в материята на предмета руши неговата художествена структура. На мъртвото подражание се противопоставя аналитичното съзерцание, погледът навътре, към невидимите процеси и движения, към живата сърцевина и същност на предмета. Смълчаването на виното, светлината, излъчваща се от неговото съсредоточаване, превръщането на цветовете в съществителни, в субекти премахва границата между субект и обект, слива съзерцанието, съзерцателя и предмета. Авторът изчезва, говорят цветовете, говори материята, елементите на обекта. В “Пейзаж. Бургас. Срещу пристанището”, както и в “Пейзаж. Нощ в Созопол/Натюрморт. Чаша вино III” материята, явленията са назовани, поместени в рамките на конкретното място и време; но през външното прозират пластовете на времето, рушението на стените събира вчера, днес и утре, създава мелодията на присъствие-изчезване, на напрежение между материално и духовно, определено и неопределено, живот - неживот.

При тези вътрешни напрежения назоваването и деперсонализацията говорят както за определено насочване на поета към предметното, конкретното и всекидневното, така и за съществуването на вътрешна дистанция на поетическото “аз”; както за възвръщане към материалността на живота, така и за решително преодоляване на миметичния модел чрез дръзка игра с формите на материалността.

И в това се изразява едно от естетическите предизвикателства на най-новата ни поезия, за която не съществуват забрани на формите, която заема елементи от отречени форми и различни стилистични насоки, като ги превръща във фактори на нови художествени синтези.

© Розалия Ликова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.07.2008, № 7 (104)

Други публикации:
Литературен форум, бр. 1, 09.-15.01.2001.