ОТЛИВКА ОТ ТЪГАТА МИ ПО ТЕБ

web

Правя пореден безпомощен опит
да те освободя от себе си
от примките от примамките си
да накарам светлата ми тъга по теб
да отшуми да отехти да се отлее

нямам опит в това да отшумявам
да отехтявам и да отливам тъга
било то и най-светлата тъга на света

но знам ли може и да успея

да си направя отливка от тъгата ми по теб
и някой ден да ти я изпратя по пощенски гълъб

водя монолог
нещо като монолог на дивата светулка
чувствам се така все едно си водя записки
или се изповядвам до последен дъх
върху отворената вътрешна книга на някого

отдавна изписана до последната страница
отворената книга е като отворена рана
която приютява болката
а може и да бъркам

правя отливка от тъгата ми по теб
отливка след отливка след отливка
искам да отехтя да отшумя в теб

да премина през всичките ти бариери
да се загубя и никога да не се намеря
да се саморазправя със себе си в теб

да се разбия във всичките ти стени
да се изпочупя в теб да се погубя
да се откъсна и да се захвърля

да скоча от най-високото ти да се удавя
да поникна в теб и да се изкореня

да се стопя в теб
да се стопя по теб

да изпусна всички последни влакове
да изпусна и последната си дума в теб

искам да бъда високоговорител на тишината ти

да се изтощя от писане по теб
да бъда чернова на черновите

да се пръсна като презрял плод в ръцете ти

да се разпръсна
да разпространя чувствата си
през средствата за масово освирепяване

искам да скъсам бронежилетката си пред теб
да се разглобя и сглобя пред очите ти
да се доизмисля в теб да се довърша

да се довърша искам в теб
да се довърша

да премина

през теб
над теб
под теб

да се изговоря
да се измълча

да се измълча в най-тихото ти
в най-дълбокото ти да задълбая
да се отдалеча в най-близката ти далечина

да помръкна в теб
и да осъмна

да помръкнеш в мен
и да осъмнеш

да снова около теб
да снова

изтощен от копнеж да обикна

искам просто да съм някъде около теб
да докосвам присъствието ти на този свят

липсваш ми
толкова ми липсваш
още преди да съм те видял
че отсъствието ти е като бомба със закъснител

нямаш идея колко съм безпомощен
пред най-присъстващото отсъствие

нямаш никаква идея

© Петър Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2015, № 11 (192)