Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН
web
Петнайсти е, и пак Септември
и никак той не е обикновен.
Той весел е, макар че е наверно
и най-сериозният, тоз пръв учебен ден!
А Магда пак се цупи, даже плаче:
- Не мога да пиша, да смятам задачи,
печатните букви на своето име
познавам, но другите... Мамо, пази ме,
не пускай ме още в училище, мамо,
а скрий ме отново зад твоето рамо,
че там ще се смеят - учителка строга
ще иска да зная перфектно урока...
- Ах, Магде, момиченце мое плашливо,
че кой отведнъж е прописал красиво?
Кой иска от тебе във първия час
роман да четеш с изразителен глас?
В училище първо ще пишеш лулички,
урока ще сричаш по букви, по срички -
тъй, без да усетиш, до края на срока
от гладко по-гладко ще казваш урока.
Учителят, Магде, на мама прилича:
добър е, и ласкав, децата обича
и води ръчичката малка, неука
във новата, сложна, но нужна наука...
А Васко наопаки: всичко си знае,
окръжност дори със пергела чертае,
чете "Оцеола" и други романи,
и свири на флейта, фагот и тимпани.
- Защо на училище - пита - да ходя?
Готов съм и тъй да навляза в живота!
- Защо ли? Сега ще ти кажа, юначе,
не учим в училище само задачи,
уроци и песни, а учим се също
да бъдем добри и навън, и във къщи,
та всеки да бъде навред
достоен за своето време човек!
© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2006, № 9 (82)
|