Петя Караколева

web

Досами върха на коледното дърво, на педя от него, във въздуха се люлеела капка вода - сякаш някой бил оставил там пълен с вода напръстник, а после бил махнал напръстника - точно така изглеждала тая капка. И в нея плувала малката рибка Обичай-Ме, която имала люспи като сребърни мъниста и опашка като русите мигли на новородено дете.

Но можела да говори и думите й се чували не с уши, а със сърце.

- Обичай ме! - казвала рибката Обичай-Ме и повтаряла: - Обичай ме!

Понеже никой наоколо не виждал нито водната капка във въздуха, нито рибката Обичай-Ме, всеки мислел, че човекът до него иска да бъде обичан, и го обичал.

За съжаление, като свалили украсата от елхата, някой размахал голяма ножица и разплискал водната капка, а рибката Обичай-Ме тутакси отплувала да търси другаде такава капка, та след Коледа хората забравили да се обичат.

Но старите баби и дядовци разправят, че ако не се размахва голяма ножица близо до елхата, капката може да остане във въздуха цяла година, чак до следващата Коледа, и рибката Обичай-Ме все така звънливо да повтаря:

- Обичай ме! Обичай ме!

© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Петя Караколева. Коледни приказки. София, 1991.