|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ Петя Караколева "Ту-тууу..." - свирна дълга свирка, "Трррааак" - изтрака слънчев влак, от следобедната спирка се качи поуморен преваляващият Ден. - Бързо идвай, че заминах! - той подвикна на Нощта, тя побърза и забрави половината неща. Нощен хлад, дори звездите, Млечен път и месец жълт си останаха горките във чувалите от мрак - там, на къщния й праг. Нощ безлунна и беззвездна над земята сънна слезна и със глас на черно цвете тя ни рече: - Спете... Спете... - Ах, каква е непрогледна! - ахна Котето и баааммм, в нещо блъсна се и седна, поседя и помълча, друго коте изфуча: - Фу, какво си непохватно! Гледай накъде вървиш! Щеше ужким без да искаш, някой крак да ми строшиш! - Как да гледам...? - Леле-мале! Хем голям и хем неук! Та когато те погалят по ушенцето дори, не присветват ли искри? - Светват... - Тъй. Да не избягат, бързо клепките спусни, дръж ги там и ще ти светят и във нощи, и във дни... - Кооо... Разбрах! - Кокошка сива чу ги, всичко тя разбра и разбърза се щастлива да опита да хвърчи със затворени очи. Даже рокля не облече, по пижама се зарече да отлитне тъй далеко... - Кооо... Настъпих нещо меко... - Кой така ме е заблъскал? Кой ме тъпче със крака? Смачка гребена ми лъскав! Да си сложиш очила! - плясна Петльо със крила. После скара й се строго: - Повече не ща бели! Марш в гнездото и не ставай чак до първите петли! Спали цял ден в тревни люлки - както всеки летен ден, - чипоносите светулки се събраха за игри по поля и по гори. Каза някаква Светулка: - Колко тъмно е навън... Нещо страшно ще се случи, невидяно и насън... - Нищо страшно! - каза друга. - Хайде, кой ще гони пръв? Над равнец и теменуга, и над всичките цветя рой светулки полетя. Мигом случи се белята: катастрофи сто в цветята и хиляда на завоя, там - в нивята с ръж и соя. - Стига! Моля ви, поспрете! - викна Горският кълвач. - Я мигачи си сложете! Че дори автомобил без мигач не би завил! Те си сложиха мигачи, мигнаха със тях: миг-миг... Пък и поздрав размениха на светулков си език.
© Петя Караколева |