|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВОЙНАТА НА ТРИТЕ КОЗЛЕТА Куклена пиеса Петя Караколева Действащи лица: Бяло козле
Шареното козле: Братлета-козлета, защо пеем заешки песни, като сме козлета? Бялото козле: За заблуда на врага. Ако наблизо мине някой, който обича да закусва с козлета, ще си каже: "Това не са козлета, а зайци, щом пеят заешки песни", и ще си отиде. Папагалко (Зад паравана, повтаря като папагал.): ...ще си отиде... Ох, ох... Шареното козле: Ами ако е някой, който обича да закусва със зайци? Бялото козле: Тогава ще дойде, ще види, че сме козлета и пак ще си отиде. Шареното козле: Хи-хи! Колко умно! Папагалко (Зад паравана.): ...колко умно... Ох, ох... Черното козле: Точно наопаки - глупаво е, защото ще мине някой, който обича да закусва и с козлета, и със зайци! Бялото козле: Их че си черноглед! Все мислиш най-лошото! Черното козле: Вероятно, защото козината ми е черна, затова ме спохождат черни мисли... Папагалко (Зад паравана.): ...черни мисли... Ох, ох... Бялото козле (Занича из храстите и цветята.): Абе кой охка тук непрекъснато? Шареното козле: Аз мисля, че е ехото, защото повтаря... Черното козле: Подозирам, че не е ехото, а самият Ох-Ох. Онзи невидим Ох-Ох, дето удари ли се човек, влиза в него и го кара да охка...
Папагалко: Не съм нито ехото, нито Ох-Ох, а Папагалко. Шареното козле: Тогава защо повтаряш и охкаш? Папагалко: Повтарям, защото съм папагал, а охкам, защото влязох да разгледам този кафез, а вратичката, не щеш ли - щрак! - затвори се, и сега се мъча да се измъкна, но не мога... Помогнете ми, моля... Бялото козле: Знам ги аз тия като теб! По филмите съм ги виждал! Сами се навират където не им е мястото, а после - помогнете!
Черното козле: Подозирам, че сега ще се случи нещо ужасно! Папагалко: Никога няма да забравя добрината ви! Да знаете, че отсега нататък ще ви бъда приятел за цял живот! Черното козле: Ето, казах ли ви! Шареното козле: Защо? Толкова ли е ужасно да ни бъде приятел за цял живот? Бялото козле: Толкова! Знам ги аз тия приятели! По филмите съм ги виждал! Цял живот се навират по кафези, капани и разни ями, а ние, нали сме им приятели, цял живот трябва да ги вадим оттам! Шареното козле: Хм, не е приятно... Бялото козле: Това нищо не е! Приятелите са голяма напаст! Ту им е студено и искат да ги топля, ту са гладни и искат да ми ядат кифлата с мармалад... Папагалко: Аз предпочитам с маково семе... Бялото козле: Чувате ли? Преди две минути се обяви за мой приятел и вече предпочитания има! Аз лично предпочитам кифла с мармалад. Шипков. И значи цял живот ще ми ядеш кифлата, ще се мажеш с мармалада и ще квичиш: какъв приятел съм, ох-ох... Папагалко: Ох-ох, та нима една кифла с мармалад е по-важна от приятеля?
Шареното козле: Ужас! Цял живот квичат и се мажат с моя мармалад, само защото са ми приятели! Не! Не си давам кифлата и не ми трябват приятели! Черното козле: И на мен! Бялото козле: На мен - още по-малко! Папагалко (Надвиква ги.): Ама чакайте, ама слушайте, не сте прави! Кифлата с мармалад какво е - за стотинки можеш да я купиш, а приятелят не се купува с пари! Истинският приятел е... (Пее.):
Бялото козле: Дрън-дрън, ярина!
Шареното козле: Каква ярина? Той яре ли е? Нали каза, че е папагал? Бялото козле: Искам да кажа, че говори глупости! Нали съм виждал по филмите! Всички се бият в гърдите и викат: вземи ме за приятел, звезди ще ти сваля от небето - и Голямата мечка, и Малката мечка, и... Шареното козле (Крещи.): Стига-а-а!... Дайте ми аспирин, че ме заболя главата от неговите Големи, Малки и Средни мечки! Бялото козле (Не му обръща внимание.): Да, обещават ти звезди, а после... после ти изяждат кифлата с мармалад! Обявявам война на всички, които ми се пишат приятели! (Към Папагалко.) Да! Ти не знаеш какво е кифлата, слушай!
ПЕСЕН ЗА КИФЛАТА С МАРМАЛАД
Ме-е-е...
Ме-е-е...
Ме-е-е... Черното козле: Подозирам, че за една кифла ще обявим не една, ами сто войни! Шареното козле: Правилно! Само че... как се обявява война? Бялото козле: За другите не знам, ама по филмите съм виждал, че индианците го правят много просто: изравят томахавката на войната - и готово! Папагалко: Ох-ох, който е изровил томахавката на войната, добро не е видял. Скоро козина ще хвърчи - бяла, черна, шарена... Черното козле (Тръгва заплашително към него): Подозирам, че ако не се махнеш, още по-скоро ще хвърчи перушина. Папагалска!
Бизона: Папагалко, това ти ли си, или е ковашки мех? Папагалко: Аз съм. Бизона: Тогава защо се издуваш и свиваш като ковашки мех? Папагалко: Дишам тежко... Война, Бизонко, война! Бизона: Какво каза? Папагалко: Казах, че трите козлета обявиха война. Бизона: На кого? Папагалко: На мен, на теб, на дърветата, на небето - на целия свят. Бързо казвай какво да правим! Бизона (В скороговорка.): Бързо казвам: не знам какво да правим. Абсолютно не съм подготвен за война. Аз съм миролюбиво тревопасно животно и... Папагалко: Всички сме миролюбиви тревопасни животни, но щом е война, трябва да направим нещо. Дай предложение. Бизона: Предлагам... предлагам да се скрием на някое много скришно място и да изчакаме да свърши войната. Папагалко: Чудесно предложение! Да вървим да се крием!
Бизона: Стоп!
Бизона: Накъде вървим? Папагалко: Към най-скришното място. Бизона: Къде е то? Папагалко: Знам ли? Бизона: И аз не знам. А кое е то? Папагалко: Знам ли? Бизона: И аз не знам. Тогава? Папагалко: Тогава не можем да се скрием в най-скришното място, защото нито знаем кое е, нито знаем къде е. Ох, какви сме глупави. Иде ми да потъна в земята от срам! Бизона: Сетих се! Сетих се! Като каза "да потъна в земята", веднага се сетих, че най-скришното място е мишата дупка! Папагалко: Точно така! Ще се заврем в миша дупка и ще чакаме да свърши войната!
Бялото козле (На Шареното козле.): Копай тук!
Шареното козле: Ура-а-а!... Изровихме томахавката! Черното козле: Подозирам, че това е черпакът, който вчера зарових, за да ви отърва от мамината спаначна чорба... Бялото козле: Не бъди черноглед! Томахавка е и толкоз! Виждаш ли как блести! Черното козле: А ти виждаш ли как е вдлъбната като черпак? Шареното козле: Значи е Блестяща Вдлъбната Томахавка! Ура-а-а!... Черното козле: Томахавки са имали само индианците. Щом им взехме оръжието, да им вземем и имената. Аз ще бъда... Черната стрела! Бялото козле: Аз - Поразяващият рог! Шареното козле (Прави няколко крачки - стъпва тежко, та чак прожекторите премигват.): Аз пък ще се казвам Тихата стъпка. Ура-а-а!... Бялото козле: Престани с това "ура-а-а!" Бойният вик на индианците е "йе-йе!" Козлетата (Крещят.): Йе-йе-йе!... Черното козле: Подозирам, че и да се скъсаме да викаме "йе-йе", пак не приличаме на индианци. Бялото козле: Няма да се късаме, а ще заприличаме! След мен!
Бялото козле: Ха сега да видим кой ще каже, че не сме индианци! Имаме си и орлови пера! Шареното козле: Страшен орел беше, ама му видяхме сметката! Черното козле: Подозирам, че беше друга птица - кукуригаше... Шареното козле: Значи е бил орел, който като е видял тримата страшни индианци, е изкукуригал от страх! Бялото козле: Няма значение. Сега важното е да изберем вожд. Предлагам Поразяващия рог (Сочи себе си.). Гласувайте!
Бялото козле: Четири гласа - пълно болшинство! Поразяващия рог е избран за вожд. Йе-йе!
Бялото козле: Защо плачете? Шареното козле и Черното козле: Защото ние не сме избрани... Бялото козле: Лесна работа. Да гласуваме за Тихата стъпка!
Бялото козле: Пак болшинство. Тихата стъпка е избран за вожд! Йе-йе!
Шареното козле: Недей да плачеш, нали вече ме избрахте... Черното козле: А мен? А мен? Подозирам, че някой ще гласува против мен... Шареното козле: Дадено! Аз ще гласувам против теб, за да не разочаровам подозренията ти. (Гласува.) Бялото козле: Половината са "против". (Гласува.) И половината са "за". Черното козле: Излиза, че съм избран наполовина... Шареното козле: Излиза, че си полувожд! Хи-хи! В последно време никой не иска да бъде обикновен индианец - всички се надпреварват да бъдат вождове или поне полувождове. Защо ли така? Бялото козле: Стига с тия въпроси! Имаме си работа - трябва да уловим мустанги и да ги обяздим. Вождовете яздят само диви мустанги, нали съм виждал по филмите... Черното козле: А полувождовете? Шареното козле: Яздят по двама на кон, хи-хи... Черното козле: Ами аз като съм сам... Бялото козле: Като си сам, ще ти търсим полукон. Тиха стъпко, донеси ласото!
Черното козле: Подозирам, че днес мама няма да пере... Шареното козле: А, да пере може колкото си иска, само че няма да простира... Бялото козле: Млъкнете! Истинските вождове не говорят за пране! Черното козле: А полувождовете? Бялото козле: Те и половин дума за пране не издумват. Черната стрела да се спусне като стрела и да разузнае има ли наблизо мустанги!
Черното козле: Има, обаче подозирам... Бялото козле: Какво подозираш? Черното козле: Че щом грухтят, не са мустанги... Бялото козле: Прасета трябва да са. А в никой филм не съм виждал вождът да язди прасе! Тиха стъпка, промъкни се безшумно през ония храсти и разузнай!
Черното козле: Подозирам, че мустангите - вързани да са, пак ще избягат, като чуят Тихата стъпка... Шареното козле (Връща се.): Йе-йе! Има мустанги, колкото щете! Хей там, на върбата! Бялото козле: Под върбата, искаш да кажеш? Шареното козле: На върбата, казах! Черното козле: Трябва да са много буйни, щом са се покатерили чак на върбата... Бялото козле: Толкова по-добре! Истинският вожд язди само буен мустанг! Напред!
Папагалко: Опитахме ли се? Бизона: Опитахме се. Папагалко: Скрихме ли се? Бизона: Не се скрихме. Двамата: Защото мишата дупка е толкова малка, че само мишка може да се скрие в нея. Папагалко: А ние какво да правим? Дай предложение! Бизона: Предлагам... предлагам да треперим. Папагалко: Чудесно предложение! Ще дойдат козлетата, ще видят как треперим и ще ни оставят на мира.
Бизона: Ох... Папагалко: Ох, ох... Бизона: Какво лошо листо! Вижда, че треперим и пак ни бие по главите! Папагалко: Това ме кара да мисля... Бизона: Че щом листото не ни пожали, козлетата съвсем няма да се съобразяват с нашето треперене, а, бам - с томахавката по главата и... Олеле! Папагалко: Не, друго си мисля. Козлетата ми направиха добро и аз обещах да им бъда приятел за цял живот. Бизона: Ти?! Приятел на нашите врагове! Олеле! Май, като те удари това листо по главата, ти се разбърка мозъкът! Папагалко: Обратното - подреди ми се. Но едно не мога да разбера. Защо непременно трябва нещо да ме удари по главата, та да започна да мисля правилно. Обявявам двойна война на козлетата! Бизона: Това ли ти е правилното мислене? Олеле! Папагалко: Стига си олелейкал! Истина е: казах на козлетата, че съм им приятел, но това още нищо не значи. Трябва да им докажа приятелството си. Да... Видя ли, че приятелят ми тръгне по крива пътека... Бизона: Ами козлетата по криви пътеки ли ходят? Къде са ги намерили тези криви пътеки? В нашата гора всички пътеки са прави като... като... Папагалко: Искам да кажа: видя ли, че приятелят ми става лош, не бива да се крия от него, нито да треперя и да чакам да дойде да ме удари по главата, а да обявя война на лошотията му и да го върна в правия път! Бизона: Олеле! Много ми харесва това! Отивам да ги вкарам в правия път!
Папагалко (Зад кулисите.): Да не си посмял без мен! Аз съм истинският приятел на козлетата, аз ще ги вкарам в правия път! Бизона (Зад кулисите.): Пък аз на теб съм приятел и ще ти помагам! Папагалко (Зад кулисите.): Добре. Ще помолим и Слънцето и Дъжда да ни помагат.
Шареното козле (Пее популярната детска песничка.): Имаме си кончета от върбови клончета... Бялото козле: Млъкни! Истинските вождове не пеят детски песни! Черното козле: Че това пеене ли е? Врещи като яре! Хи-хи! Бялото козле: И ти да мълчиш! Истинските вождове никога не хихикат! Сега трябва да помислим в коя посока да тръгнем на война. Има четири посоки: север, юг, изток и запад... Черното козле: Подозирам, че няма да можем да тръгнем едновременно в четирите посоки, понеже сме само трима... Шареното козле: Значи ще тръгнем първо всички на юг, после всички на запад... Бялото козле: И срещнем ли приятел... Черното козле: Мятаме му ласото... Бялото козле: И го бием с томахавката по главата (Показва как: удря се по главата с черпака, чува се ефект от дрънчаща ламарина.), докато се откаже да ни бъде приятел и да ни яде кифлата! Шареното козле: Това ми е ясно, само че как ще определим накъде е юг? Бялото козле: Много просто. Като определим най-напред къде е север и после ще тръгнем в обратната посока. Ще се ориентираме по Полярната звезда... Черното козле: Подозирам, че по обед звездите се виждат по-трудно... Шареното козле: Освен ако не паднеш по нос. Бялото козле: Веднъж и ти да дадеш една умна идея! Хайде, падайте по нос! Три, четири!... Защо не падате? Шареното козле: Ти нали каза да падне четвъртият. Ние сме трима. Бялото козле: Аха. Тогава едно, две... (Само то и Шареното козле падат по нос.) Ти защо не падаш? Черното козле: Нали каза само двама да паднат? Бялото козле: Аха. Тогава едно, две, три...
Трите козлета: Леле, колко звезди видяхме... Бялото козле: И накъде е север? Шареното козле: Севера не видяхме, а само звезди... Бялото козле: Жалко. Сега ще се наложи да търсим мъх по дънерите на дърветата. Мъхът винаги расте от северната страна, нали съм виждал по филмите...
Шареното козле: От всички страни има мъх. Това значи ли, че северът е на всички страни? Черното козле: Подозирам, че тия дървета растат без всякакво чувство за посока... Шареното козле: Вождове и полувождове, защо ни е север или юг? Не е ли все едно в коя посока първо ще търсим приятелите, за да ги бием по главите? Бялото козле: Все по-умен ставаш! Напред!
МАРШ НА КОЗЛЕТАТА ИНДИАНЦИ
Бялото козле и Черното козле: Йе-йе-е-е... Шареното козле: Ме-е-е-е...
Бялото козле и Черното козле: Йе-йе-е-е... Шареното козле: Ме-е-е...
Бялото козле и Черното козле: Йе-йе-е-е.... Шареното козле: Ме-е-е....
Бялото козле: Какво ли ще е това чудо? Шареното козле: Ряпа. Черното козле: Не съм съгласен. Бялото козле: Морков е, сигурен съм! Шареното козле: Защо пък си толкова сигурен? Бялото козле: Защото ми се яде морков. Шареното козле: А пък на мене ми се яде ряпа - значи е ряпа! Черното козле: А пък на мене нищо не ми се яде - значи е нищо! Бялото козле: Братлета козлета, да го изтеглим! Ако е морков, аз ще го изям! Шареното козле: Ако е ряпа - аз! Черното козле: Ако е нищо - нищо няма да ям!
Козлетата (Падат по гръб.): Я-я-я-я... Черното козле: Подозирам, че това е бизон... Бялото козле: Да-да. Бизона е пръв приятел на индианците - по филмите съм го виждал. Все около тях се върти... Бизона: Истина е. Приятел съм на индианците. И баща ми също. И дядо ми е бил. И прадядо ми. И пра-прадядо ми. И пра-пра-пра-пра-пра... Шареното козле: Стига-а-а!... Дайте ми аспирин, че ме заболя главата от неговото пра-пра-пра-пра-пра... Бялото козле (Към Бизона): Ние, тримата индиански вождове... Черното козле: Аз съм полувожд... Бялото козле: Много се радваме, че си призна какъв голям приятел си ни... Черното козле: И понеже сме във война с всички приятели, подозирам, че сме във война и с теб. Шареното козле: Така че сега ще те вържем с ласото и ще те бием по главата, докато се откажеш да ни бъдеш приятел! Черното козле: А после ще набием и баща ти, и дядо ти, и прадядо ти, и пра-пра-пра... Шареното козле: Стига-а-а-а!... Дайте ми два аспирина! Бялото козле (Към Бизона.): Приготви се! Бизона: Готов съм. Хайде, връзвайте ме!
Шареното козле: Ама чакай...
Бизона: Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал... Бялото козле: Какъв сигнал? Нали щяхме да те бием? Бизона: Ааа, по време на война не се знае кой кого бие. Ето, вие щяхте да ме биете, пък аз ви хванах в плен и ви вързах за Стълба на мъченията... Бялото козле: Това не е стълб. По филмите съм виждал... Бизона: Ааа, на война не е като на филмите. Щом вашата томахавка може да е вдлъбната като черпак, защо моят стълб да не е вдлъбнат като тенджера? Шареното козле: Прав е човекът, защо да не е вдлъбнат, а? Бялото козле: Ти да мълчиш! Истинският индиански вожд не обелва зъб на Стълба на мъченията! Шареното козле: Че аз говоря със стиснати устни и зъбите ми въобще не се белеят...
Бизона:
(Бърбори си.) Ох, като им сложа дафинов лист и индийско орехче, мм-м. (Примлясва.) Шареното козле: Помо-о-ощ! Бялото козле: Тук се занимават с месоядство! Черното козле: Подозирам, че се занимават с нещо по-страшно - с козеядство! Бизона: Ха-ха! Интересно кой ще ви се притече на помощ! Може би кифлата с мармалад? Повикайте я! Ха-ха! Шареното козле: Кифло, кифличке, къде си?... Бялото козле: Млъкни! Истинският индиански вожд разчита само на себе си и не моли никакви кифли за помощ! Черното козле: А пък аз подозирам, че сега бих дал сто кифли за един приятел...
Шареното козле: Браво, Дъжд! Да знаеш, че имаш сто кифли с мармалад от мен! Дъжда: Не ми трябват кифли, аз търся приятели! (Излиза.) Бизона: Проклет дъжд! Угаси огъня! Видя се то, че трябва да ги ям сурови, ами да почвам...
Шареното козле: Браво, Слънце! Да знаеш: имаш сто кифли с мармалад от мен! Слънцето: Не ми трябват кифли, търся приятели! (Излиза.) Бизона: Проклето слънце! Попречи ми да наточа ножа! То се видя, че ще ги коля с тъп нож, ами да почвам...
Бялото козле: Ох, наистина се видя... Шареното козле: Какво се видя? Черното козле: Че ножът опря о кокала... Бизона: Ще опре, я! Ако аз не ви изям, вие цял живот ще ми ядете кифлата с мармалад. Нали съм виждал по филмите каква напаст са приятелите.
Лъвът (крещи извън паравана): Откога не съм хапвал бизонско месо... Че и тенджера има да го сваря. Като му сложа дафинов лист и индийско орехче, мм-м. (Примлясва.) Трябва да го изям тоя бизон, че иначе той цял живот ще ми яде кифлата с мармалад!
Шареното козле: Йе-йе! Спасени сме! Бялото козле: От трън, та на глог! Шареното козле: Какъв глог? Глогът ли ни спаси? Бялото козле: Искам да кажа, че не е никакво спасение да бъдем спасени от лъв. Черното козле: Подозирам, че ще ни бъде все едно дали ще ни яде лъв или бизон. Шареното козле: Може би ако му дам кифлата си... Черното козле: Ами! Не го ли чу, че и той е като нас - готов е да изяде приятелите си, за да не му ядат кифлата... Бялото козле: Проклета кифла! Цял живот трохичка няма да хапна! Черното козле: Няма да хапнеш, защото няма да имаш време - ей сега ще похапнат с теб!
Бялото козле: Ти ли си? Видя ли лъва?
Шареното козле: Чу ли го какво викаше?
Черното козле: Подозирам, че ти си имитирал лъва, а? Папагалко: Правилно подозираш. Шареното козле: Леле, че сме ти благодарни! Никога няма да забравим добрината ти и ще ти бъдем приятели за цял живот! Папагалко: Ужас! Цял живот ще ми ядете кифлата с мармалад! В никакъв случай! Обявявам война на всички приятели! Черното козле: Подозирам, че ни се подиграваш... Папагалко: Правилно подозираш. Бялото козле (Към Папагалко.): Да сключим мир, а? Шареното козле: Мир!? Ура-а-а!... Пардон, йе-йе... Бялото козле: Когато сключват мир, индианците не викат йе-йе, ами сядат в кръг и пушат лулата на мира. Черното козле: Подозирам, че пушенето е много вредно... Шареното козле: Разбира се, че е вредно. И затова ще ядем, насядали в кръг, кифла, например... Бялото козле: Никой да не е посмял да споменава кифла в мое присъствие! По филмите съм виждал, че най-добрият начин за сключване на мир е дъвченето на дъвка. От тая, дето се правят балони... Вземайте! (Раздава на всички дъвка.) Папагалко: Дъвчете и пейте! Шареното козле: Ааа, не искам да дъвча самичък! Дъжда и Слънцето ни спасиха от Бизона, искам и те да дъвчат! Защото са ни приятели!
Шареното козле: А Бизона? Защо да не сключим мир и с Бизона, а?
Бизона: С кого ще сключвате мир? С мене ли? Олеле! Черното козле: Подозирам, че щом вика "олеле", не е бил във война с нас... Бизона: Бях, ама наужким. Ако беше истинска войната, нямаше да ви готвя с дафинов лист и индийско орехче, ами направо щях да ви перна с опашка и... Шареното козле (Към Папагалко.): Ти ли го подучи? Папагалко: Аз. За да ви покажа какво ще стане, ако всички ние, вместо да бъдем приятели, си обявим война... А сега дъвчете и пейте!
© Петя Караколева |