|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОНСТРУКТИВИЗМЪТ И ЛИТЕРАТУРНООБРАЗОВАТЕЛНАТА ПРАКТИКА Николина Георгиева Прочетох тази книга с истинско удоволствие и уверено твърдя, че тя може да се нарече осъществената мечта на всеки учител филолог, който иска да отправи своето предизвикателство едновременно и към своите ученици, и към читателите, особено към младия човек, устремил се нетърпеливо към Европа, без дори да подозира, че именно там се е формирало част от националното ни литературно богатство. Учениците от хуманитарната паралелка с изучаването на френски език при СОУ "Патриарх Евтимий" - Пловдив, под ръководството на изявената учителка по български език и литература Евдокия Пенкова в продължение на две години работят по проекта на Европейската програма за образование Сократ, Коменски "В търсене на европейската ни културна идентичност". Избраната тема е и заглавие на рецензираната книга. Създаването на това задълбочено изследване не би било възможно без мотивираното участие на учениците, доказателство за което са фрагментите върху "Ангелът на Шартър" на Ат. Далчев и урокът върху "Кораб от Испания" на Ел. Багряна. Aвторите се спират върху наши творци, черпили от богатството на европейския културен живот и разширили българското литературно пространство с теми и образи, породени от него. При съизмерването с Европа България и българското придобиват още по-голяма стойност. Двустранният културен обмен дава тласък за развитие, но създава и един по-висок статус на българските писатели в Европа. За Вазов Италия е единствената чужда страна, която обиква. Запленен от Неапол и Капри, Кирил Христов възкликва: "Морето, небето и земята тук правят видими законите на съвършената красота". Италия пленява и Пенчо Славейков, опиянява го с красотата на земята и с величието на старините си. Затова я избира за свое "постоянно пристанище", обричайки се доброволно на изгнание. Въздействието на Франция се е оказало благотворно върху Яворов, Елин Пелин, Д. Дебелянов, Д. Бояджиев, Н. Лилиев (определен от проф. Бистра Ганчева като "дете на Париж") и Атанас Далчев. Франция, Италия и Испания присъстват осезателно в духовните биографии на К. Величков. Багряна, също подвластна на френска-та култура, споделя пред проф. Роже Бернар " Франция е част от самата мен". Н. Вапцаров и Д. Димов усещат предизвикателствата на Испания като творчески импулс. По думите на Нели Доспевска Испания е страна, "сякаш създадена да бъде описана от автор като Д. Димов". Богат е спектърът от проблеми, които авторският колектив, ръководен от Е. Пенкова, интерпретира в своите разработки. Проследява се процесът на тяхното приобщаване към европейските културни образци, оставили отпечатък върху живота и творчеството им, както и върху изострения им поглед към нашите ценности, към стремежа за самопознание, върху порива за свобода. Изследванията се спират и върху насочванията към нови жанрови структури, към обогатяването с морска, любовна, урбанистична тематика. В своята цялост книгата има и културологична стойност, която би могла да намери практическо приложение както в гимназиалния курс на литературното образование, така и в университета. Е. Пенкова насочва вниманието на своите ученици към притегателната сила на посочените европейски страни не само по отношение на географско-културния им топос, а и на естетическото въздействие на чуждата литература върху българската литературна интелигенция. Творци като Шатобриан, Юго, Ламартин, Молиер, Метерлинк, Шение, Дюма, Рембо, Верлен, Верхарн, Албер Самен, Бодлер, Сартр, Бл. Паскал, Монтен и др. се посочват като предпочитани от българските писатели и се възприемат като вдъхновяващ модел, като подтик за духовно и творческо израстване, свързано с модерното и уникалното. Нещо повече: изтъква се техният принос в изграждането на културен стил у българския творец, във формирането му като личност с богата ерудиция и високо съзнание за собствената културна роля. В книгата за първи път са представени малко популярни текстове от периода между двете войни - на Маня Милетич-Букурещлиева, Ал. Филипов, Н. Дончев. Цитирани са преводи от Наталия Христова (ПУ "Паисий Хилендарски") - на Енрико Дамиани за Вазов и за Пенчо-Славейковия "Микеланджело", и на Леонардо Пампури за "Сън за щастие", също от П. П. Славейков. В своите изследвания авторският колектив на Е. Пенкова достига до нови факти за пътуването на Багряна в Италия през 1961 г.; за К. Величков като поет и художник, на когото Пловдив все още е длъжник. Корицата на книгата е чудесно оформена чрез една негова картина на ГХГ, Пазарджик - "Неаполитански залив", а в снимковия материал присъства и картината му "Негърчето" от ГХГ - Пловдив. Специално написани за книгата са материалите на Светла Москова - изкуствовед, на проф. Бистра Ганчева и гл. ас. Лилия Чеева - ПУ " Паисий Хилендарски", на ст. н. с. Свилен Каролев - БАН. Подходът в изследователската работа е многообразен. Интерпретират се литературни мотиви, сюжети и образи на велики личности, свързани с историята и културата на Франция, Италия и Испания. Книгата завършва с послеслов, в който е отразено мнението на учениците за ползата от работата по проекта. Всички са единодушни, че дейността им е допринесла за тяхната обща култура и за самочувствието им на българи. По думите на учениците нашата неизвестна за повечето европейци страна ражда оригинални умове, че народът ни посвоему е уникален, че това ги прави горди с произхода си. Споделеното е полезно за все още недостатъчно изградената личност на младия човек, която придобива национално самочувствие и осмисля Европа като общ духовен дом. Книгата съдържа и анкета, на чиито въпроси отговарят писателят В. Петров, доц. д-р И. Дамянов, доц. Кл. Иванова, Св. Москова, проф. Р. Йовева, доц. Ж. Иванов, доц. д-р Ю. Николова, Н. Урумов, Н. Христова и М. Гарева. Всеки от тях представя своето виждане за самочувствието на българина като европеец, идеите си за съхраняване на националната самобитност и идентичност в интеграционните процеси, както и за културното влияние и сътрудничеството между България и европейските страни. Книгата завършва със снимков материал за участниците в проекта, за Париж - с гробовете на Мопасан, Балзак, Мюсе, Зола и Бодлер, за гроба на Мина Тодорова в Бианкур и новия надгробен елемент - отворена книга с надписи на френски и български език - "Две хубави очи". Титулната страница съдържа поименен списък на целия колектив, работил по проекта, както и на всички съпричастни към работата, включително и на Божана Апостолова и ИК "Жанет - 45", оказали материална подкрепа. Това е книга, която заслужава да бъде прочетена и споделена. Тя е предмет на усилена двегодишна изследователска дейност и трябва да стане достояние на учителите по български език и литература.
Пенкова, Е., ХІІа клас на СОУ "Св. Патриарх Евтимий", Пловдив. Франция, Италия и Испания в живота и творчеството на българските поети и писатели от Освобождението до Втората световна война. Пловдив: Жанет - 45.
© Николина Георгиева Други публикации: |