АНТОНИЙ ГАЩЕВ - ЕДИН БЪЛГАРСКИ ФИЛОСОФ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА

Нина Димитрова, Пламен Антов

web

Сред философските привърженици на Димитър Михалчев, чиято харизматична личност е основната причина за създаването на българската ремкеанска школа, се срещат и не толкова ортодоксални нейни представители. Макар и по-рядко, правени са опити за съчетание на ремкеанството (неповторимо и радикално ново течение, по определението на неговия основател) с други философски концепции; еклектизмът на Атанас Илиев е примерът, за който веднага се сещаме. На друго, и то твърде любопитно съчетание - между ремкеанство и религиозен екзистенциализъм - се натъкваме у един от по-младите в кръга около Михалчев. Става дума за Антоний Гащев, за когото се знае (от четиритомната "История на философската мисъл в България"), че е завършил Духовната семинария в Пловдив, че е написал в края на 1930-те години "няколко компилативни труда" и че "след социалистическата революция става родоотстъпник" (История 1976: 20). На този автор в големия том е отделен един малък абзац (като при това е сбъркано и името му). Сведенията за него са изобщо твърде оскъдни. В доста обемното изследване на Ангел Бънков "Развитие на философската мисъл в България" (София: Наука и изкуство, 1966) името на Гащев изобщо не се среща (което предизвиква въпросителни, предвид факта, че Бънков е също от кръга на ремкеанците у нас, както и че е анотирал негова книга на страниците на "Философски преглед" (Бънков 1941: 95). Липсват данни и в най-подробното досега изследване върху българското ремкеанство - книгата на Димитър Цацов "Основнонаучната философска школа. Първата половина на ХХ век" (София: АИ "Проф. Марин Дринов", 2005). В енциклопедичния речник "Българската философска култура от ХІХ-ХХ век" (София: ЛИК, 2000) Гащев е споменат като автор, за когото липсват данни.

Това, което със сигурност се знае, е, че е автор на девет философски съчинения - статии и книги, публикувани в България между 1938 (когато е само на 18 години!) и 1945 г. Много от изразените в тях гледни точки отдаваме на базисното му образование и нагласи, претърпели впоследствие преосмисляне от ремкеански позиции. Гащев се афишира като убеден ремкеанец, но творчеството му разкрива един нетипичен за споделяната от него философска концепция афинитет към религиозния екзистенциализъм и персонализъм и макар да го отхвърля като философски меродавен (поради неговата "ненаучност"), симпатиите към него са ясно доловими.

Трудът му "Душа и човек", издаден в Пловдив през 1939 г., съдържа изричната уговорка, че е писан "в духа на Ремкевата философия". Той наистина представлява преразказ на основните положения на ремкеанството - така, както е изложено то в съчиненията на Й. Ремке и Й. Хайде; но не е и естествено да се очаква нещо повече, предвид факта, че авторът му по това време е ученик от ІV курс. Всъщност без Гащев изобщо да е целял това, изразените в "Душа и човек" схващания представляват някаква "ремкеанизирана" християнска антропология. Основание за това ни дава специалният акцент, поставен върху вечността на "душевния" индивид, т.е. върху безсмъртието на душата, за решаването изобщо на проблема за човека. Коректно е да отбележим, че безсмъртието на душата според ученика от Духовната семинария не било израз на някаква религиозност, а се констатирало от факта, че тя е прост, следователно вечен индивид (Гащев 1939: 113). Ще отбележим обаче и факта, че като "велики съвременни философи", наред с Ремке като автор на оригинално философско направление ("без предистория"), младият Гащев посочва и руските мислители Бердяев и Лоски (Гащев 1939: 62).

Ранна снимка на философа

След две години Антоний Гащев публикува полемичен труд, с който се намесва активно в дебата между Димитър Михалчев и Тодор Павлов. Трудът е озаглавен "Ремкеанство и диалектически материализъм" (Пловдив, 1941) и има подзаглавието "Критика на една критика". Вниманието отново е фиксирано върху безсмъртието на душата и значението на това положение за утвърждаването на основнонаучната концепция (както се нарича ремкеанството). Споменатият отзив на Ангел Бънков във "Философски преглед" се отнася за тази книга. Той е доста снизходителен: "Според нас не би имало смисъл г. Гащев да разравя отново една полемика, която е ликвидирана вече от г. Михалчева. И книжката на младия автор не би могла да допринесе нищо съществено и ново за нея. Ала независимо от това, тя е написана ясно и смислено. Авторът й не е лишен от буден и схватлив ум, но трябва по-продължително да работи върху философските въпроси, трябва още дълго да чете и да не бърза да печати своите философски писания." (Бънков 1941).

През 1945 г. Антоний Гащев е главен редактор на сп. "Славянска мисъл", където публикува два обширни свои текста - "Съд над историята" (бр. 1) и "Конфликтът между човека и историята" (бр. 2), както и някои преводи на Бердяев. Именно неговата - на Бердяев - философия сега е открито популяризирана. Във втория текст - "Конфликтът между човека и историята", въпреки наложената от новото време реторика, особен акцент е поставен върху философията на свободата у Бердяев, върху учението му за обективацията, което българският философ се опитва да прилага във философско-историческия си етюд. Следните редове са написани не само в духа, но и в "буквата" на Бердяев: "Човек е принуден да живее в два противоположни порядъка - в порядъка на съществуването, който е винаги личностен порядък, и в порядъка на обективацията, който е безличен и равнодушен към личността, към нейната духовна, икономическа и гражданска свобода." (Гащев 1945: 95).

По това време политическите идеи на Гащев очевидно са леви, някакъв тип християнски социализъм, а във философско отношение - персонализъм. Показателни са последните му думи преди напускането на България - в "Конфликтът между човека и историята": "Християнството, очистено от всички ония буржоазни предразсъдъци и влияния, които християните са получили от самата буржоазна действителност, която е вълча действителност […], предполага осъществяването на социализма." (Гащев 1945: 94). Очевидно обаче този тип леви възгледи не са били точно харесваните от народната власт.

Философът емигрира от България през 1948 г., установявайки се в столицата на Чили, a по-късно, през 1960 г. - във Венецуела. Докато е в Сантяго де Чили, през 1951 г., той издава труд, озаглавен "Философия на свободата" (64 страници гъсто набран текст, формат по-голям от средния). За мото на книгата са избрани думи на Бердяев - ремкеанството е останало на заден план. Този труд бележи окончателния преход на бившия ремкеанец към персоналистки и религиозно-екзистенциалистки възгледи, въпреки че респектът към Димитър Михалчев (изрично споменаван в книгата) е запазен. Основната проблематика в книгата е философско-историческа - в известен смисъл са продължени главните тематични линии, разработвани дотогава у нас - общество и индивид, християнство и социализъм, човек и история и т.н., като особен акцент е поставен и върху така актуалния въпрос за тоталитаризма. Персонализмът, към който са открито насочени сега симпатиите на автора, е представян през призмата на възгледите на Достоевски-Бердяев, от една страна, и на Макс Шелер, от друга.

Чилийската книга на философа

В края на 2011 г., по повод 60-годишнината от първото издание, книгата е препубликувана фототипно (Antony St. Gaschteff, Filosofia de la Libertad. Acarigua/Portuguesa/Venezuela, 2011). За оформление на корицата са използвани снимки на философа от различни периоди на живота му. А самото издание, както става ясно от бележка върху задната корица, е осъществено от четирите му деца - Антони, Неделка, Дана и Леонардо.

Антоний Гащев умира през 1972 г., когато е само на 52 години.

* * *

Успяхме да се срещнем с г-жа Диляна Микова, племенница на философа, която живее в София. Тя бе любезна да ни даде някои данни за ранния период от живота на философа, които е научила главно от своята баба и негова майка, надживяла сина си с цели четири десетилетия. Пред нас се очертават детайли от един недълъг, но интензивен, богат и разнопосочен живот.

Произход, име. - В случая те са неразривно свързани. Веднага прави впечатление интересната, запомняща се фамилия, но и едно озадачаващо разминаване: първите публикации на философа са подписани с името Атанас Ст. Гащев. Всъщност това е рожденото му име - Атанас Стоянов Гащев. Роден е през 1920 г. в с. Павелско, Пловдивско, откъдето е родът му. Носи името на дядо си, който бил буден човек, предприемач. При едно от търговските си пътувания в Европа донесъл модерно бельо и семейството първо в селото се пременило в "гащи", според колоритния език на съселяните; така възниква фамилията. А по-късно бъдещият философ сам ще промени личното си име, приемайки монашески сан под името Антоний. Как се стига до това? Колкото и да е странно, причина стават младежки увлечения по социализма.

Социалист, философ, войник, монах. - В началото на 40-те години Атанас е войник в Битоля. По това време, към 1941 г., той вече не е непознат автор на философски съчинения, кратки отзиви за тях, макар и по-скоро снизходително-насърчителни, се появяват в "тежкото" списание "Философски преглед" на Д. Михалчев; дори сам се намесва в полемиката между Михалчев и Тодор Павлов¹. Но епохата е белязана с безпощадна политическа конфронтация. За разпространение на леви идеи в армията войникът Гащев е осъден на смърт. Спасява го личното застъпничество на екзарх Стефан. В знак на благодарност Атанас става монах в Рилския манастир под името Антоний. Остава такъв до 1948 г.

Образование, характер. - Междувременно не престава да се образова. След пловдивската семинария завършва Софийския университет с докторати по философия и литература. Учи право и медицина в чужбина (Швеция, според Д. Микова); няма данни, че ги е завършил. Междувременно сам учи езици. Пише, издава книги, сътрудничи на различни издания. През 1945 г. сам започва да издава списание "Славянска мисъл". Издание на Софийската митрополия, то разисква широк кръг актуални обществено-политически, религиозно-нравствени и философски проблеми². "Бил е невероятно буден и интелигентен човек, с огромна енергия и желание да учи и да се изявява в различни области - казва г-жа Микова. - И заедно с това - добавя - много човечен, непрестанно се раздавал за приятелите си. Отначало давал всичките спечелени пари на майка си да ги внася на свое име в банката, за да не се изкушавал сам да ги тегли. Но после често й се примолвал да му позволи да изтегли по някоя сума, защото ту тоя, ту оня от приятелите му нямал какво да яде."

Тодор Павлов, реален социализъм. - Същия алтруизъм проявява и към Тодор Павлов, с когото отдавна се познавали по философска линия. Когато е помилван след застъпничеството на екзарх Стефан, А. Гащев предлага семейството на видния философ-комунист (по това време изселено в Еникьой) да бъде преместено в родния му дом в с. Павелско (къщата била достатъчно голяма). Цялото село недоволствало, че им довел този комунист, казва племенницата; селяните се страхували да не им докара някоя беля в онези размирни времена. Семейството на Павлов живее там до пролетта на 1944 г.; двамата говорят за философия, спорят. Атанас/Антоний вече е надживял социалистическите идеи. - Но месец преди Девети септември трагедия разтърсва семейството - бащата на Гащев, който е горски стражар, е убит от партизани. След 9 септември 1944 г. синът започва активно да се интересува от случая. Тогава новите властници недвусмислено му намекват, че такъв интерес е крайно нездравословен; да внимава, защото и него може да го сполети същото, заявява му бивша партизанка... И той взема решение: през 1948 г. заминава заедно с други монаси за Швейцария (вероятно като човек, който знае езика), за да купят някакви машини за манастира. Купуват машините, но той не се връща с останалите. Спасява живота си. След време се обажда от Чили. Оженил се е за чилийка.

А. Гащев със своята съпруга и две от децата си, Чили

Чили, Венецуела. - Сведенията за живота на Гащев в Латинска Америка са още по-оскъдни. Но издадената там книга е свидетелство, че интересът му към философията съвсем не е угаснал, въпреки че навярно му се е налагало да се справя с проблеми от по-прагматично естество. Г-жа Д. Микова си спомня, че в писма до майка си молел да му се изпратят философските му книги, останали в България. Роднините направили опит, свързали се с капитан на кораб, който заминавал за Чили, но в последния момент капитанът се уплашил да поеме такъв риск и отказал. А отдругаде разбираме, че новият живот на емигрант е принудил философа да прояви и други страни на своята богато надарена и адаптивна природа. Изучил химия, той навлиза в кожарския бизнес и дори станал собственик на кожарска фабрика. По-късно попада във Венецуела. Тези биографични данни за А. Гащев (заедно с резюме на основни негови идеи) намираме в предговора към изданието от 2011 г., както и в един отзив за книгата, публикуван във венецуелския вестник "Еl Impulso" (броя от 30 октомври 2011). И двата текста са подписани с името Violeta Villar Liste (личното име подсказва възможен български произход).

БЕЛЕЖКИ

1. Книгата "Ремкеанство и диалектически материализъм", която в библиографската справка към чилийската си книга авторът сам погрешно е датирал - вероятно по памет - към 1942 г. [обратно]

2. В духа на епохата списанието се опитва - и донякъде успява - да примири църковно-религиозното с новия идеологически императив. Програмната статия ясно задава насоката, в която изданието оперира с историческия материализъм: "Мировите социално-исторически противоречия, които универсализирайки се, обобщавайки се, се обективират във всевъзможните исторически сътресения - войни, революции и пр. в края на краищата са банално доказателство, че човечеството е отпаднало от себе си, че човек е отчуждил човечността от самото съществуване и с това се е превърнал във вещ, в парче материя." Разбира се, не липсват обичайните клишета от патоса на времето: за новата революционна епоха, която ще помете "гнилата капиталистично-империалистическа цивилизация, на която мястото е само в архивата на историята", за обединяване на славянството "начело с великодушния руски народ"... В по-широк план списанието вижда ролята си в пропагандиране на общославянската кауза в духа на един нов хуманистичен универсализъм, станал възможен след войната: "Настъпил е решителният момент в историческата съдба на човечеството, в който то трябва не само да опознае сложилата се социална действителност, но преди всичко "да я измени" в такова направление, при което всеки човек би имал обективните обществени възможности да разцъвти себе си в свободна личност, а това предполага по пътя на непрестанното и усилено духовно-социално-економическо творчество, осъществяването на конкретно-универсалното федеративно единство на цялото човечество." [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

История 1976: История на философската мисъл в България. Том 3. София: БАН, 1976.

Бънков 1941: Бънков, А. [Кратка неозаглавена рец. за: А. Ст. Гащев. Ремкеанство и диалектически материализъм, Пловдив, 1941]. // Философски преглед, ХІІІ, 1941, № 1.

Гащев 1939: Гащев, А. Душа и човек.1939.

Гащев 1945: Гащев, А. Конфликтът между човека и историята. // Славянска мисъл, I, 1945, № 2.

© Нина Димитрова, Пламен Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.09.2015, № 9 (190)

Други публикации:
Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка. София: Институт за литература - БАН, 2015.