МОНОТЕИЗМЪТ Е ФАЛШИВ

Николай Атанасов

web

Уважавам еврейското понятие за непознаваем и безполов "бог", защото то е много близко до съвременния научен консенсус, че бездната е очевидният създател на всичката материя в мултивселената. И все пак астрофизиците вече са наясно, че тази бездна не е някакъв интелигентен субект, а по-скоро сила, която предпазливо наричат "тъмна енергия", и която тегли вселената ни към разпад във всички посоки. А крайният резултат на този процес ще бъде изчезването на интелигентните форми на живот, защото цялата съществуваща материя ще замръзне, след като звездите угаснат.

Никой "бог" не би замразил завинаги най-доброто си постижение след изумителното усилие на "големия взрив". Нима Всевишният е зло извънземно същество? Защо пропадаме след една умираща звезда в мразовития ад на времепространството?

Всички религиозни водачи в позиции на институционална власт трябва най-сетне да си признаят, че най-близкият до понятието за божественост феномен, на който могат да настояват, без да компрометират интегритета си, е животът. Не някаква абстрактна измама, а реалната последователност от временни, случайни "богове" на обитаеми планети. Защото "безсмъртието" е възможно само като безжизнена вечност за бездната, и защото "прераждането" е осъществимо единствено на молекулярно ниво.

Така че аз уважавам еврейската традиция на изпълнения с надежда мистицизъм и се възхищавам на лечебната практика на християнското изповедничество, но всяка слънчева система се разпада в края на краищата. И затова никога не бих приел такава една религия, която предписва смъртно наказание за мен само защото съм неспособен на сексуално влечение към жени (Левит 20:13). Вместо това бих се осмелил да споря, че юдаизмът се оказа мъртвороден в момента, в който включването на Левит в Петокнижието детонира неговото ядро.

Приемането на повечето форми на организирана религия води до неизбежен край на личния интегритет по много причини, също толкова важни, колкото справедливото отношение към хомосексуалните граждани, които все още са преследвани в почти 100 страни. В това отношение най-приемливата религия за гей мъжете е християнството, защото то включва Евангелието от Матей с пророческата класификация на древните евнуси, и защото престъпно невежото наследство на апостол Павел не включва смъртни наказания.

Цар Давид не е хомосексуален герой (определено не и евнух - той не представлява дъното на спектъра на човешката сексуалност), така че Старият завет не предлага никаква утеха за мъжете, които са способни единствено на влечение към собствения пол.

Ето и най-типичната заблуда на религиозните доктрини - ние не сме създадени по образ и подобие на някакъв всемогъщ "бог", защото никое живо същество не би могло да създаде и надживее един "голям взрив". Ние сме създадени по образ и подобие на своите биологични родители, които са истинските "богове", защото имат способността да влияят на други форми на живот.

Всички живи създания са опасни "божества", особено когато разрушават други животи, защото действията им изместват личния "бог" на жертвите.

С други думи - насилието опровергава монотеизма.

Не вярвам, че нашата вселена е жесток експеримент, провеждан от извънземен мета-интелект, защото космическият вакуум изглежда същностно безграничен и неизбежен. Има много убедителни аргументи против хипотезата, че ние всички живеем в симулационния затвор на някаква холограма. И аргументът на върха на моя личен списък е реалността на екстремната физическа болка, която никога не би била съзнателен творчески избор в холографически проект с интелигентен дизайн. Освен това, никое висше същество не би губило времето си в садистично преследване на всичкия случайно манифестирал се живот във вселената. Ако Теорията на струните се окаже вярна, то тогава никое ниво на самосъзнание не би могло да контролира материята отвъд предела на манифестацията, когато енергията се втвърдява във формата на елементарни частици. Всяко възможно божество е безсилно отвъд този предел, поради който творческото му намерение се превръща в хаотичен провал. То не може да бъде всемогъщ субект. Не можем да дефинираме божественото с тази изначална манифестация на енергията, защото актът на съзиданието изисква едно първично, универсално състояние - самосъзнание. А "нищото" на бездната не може да поддържа самосъзнание.

Астрофизиците вече знаят, че нашият хипотетичен и невъзможен "създател" не се е месил в еволюцията ни вече много милиарди години, сякаш не се е интересувал от резултати. А резултатите не подсказват умишлен дизайн - в преобладаваща си част времепространството е изключително студено и повечето въглеродни форми на живот могат да се срещат само в една и съща слънчева система, ако тяхната звезда е произвела две или повече планети в обитаемата си зона. Затова е лесно да заключим, че междузвездните пътувания за целите на колонизацията не са универсално правило, а рядко изключение. И дори ако нашият създател е от паралелна извънземна раса, и ако го приемем за "бог", то тогава трябва да приемем същата дефиниция за всяка форма на живот. Животните също се възпроизвеждат, практикуват примитивни форми на реч и използват инструменти за своето оцеляване. Птиците превъзхождат човешката неспособност за летене. Дърветата живеят по-дълго. Растенията общуват с химически сигнали, а някои от тях ядат насекоми. Еволюцията е болезнено и опасно очевидна.

Вярвам в обезсърчителната реалност на хаоса и в борбата за неговото опитомяване. Дълбоко съм убеден, че първите живи същества в космическата ни история са били едноклетъчни организми, защото нашата вселена в своята невъобразима необятност не е предшествана или контролирана от никое същество, което можем да обявим за "бог". Тъкмо напротив, хаосът ще предопредели дори съдбата на собствения ни създател - слънцето - когато ресурсите му се изчерпят. То ще започне бавно да се разширява, за да се превърне в червен гигант, и първата масивна вълна от слънчеви изригвания ще изпепели всички форми на живот на земята - все едно никога не са съществували. Ние всички сме заклещени в смъртоносна прегръдка с нашата звезда-родител, която ще ни изпепели в края на своето съществуване, за да се отърве от всякакви доказателства, че някога въобще сме заслужавали да бъдем запомнени. Прословутата всемогъща сила е скроила съвършен план да ни забрави завинаги, но ние вече сме достатъчно еволюирали, за да разберем, че той не заслужава титлата "интелигентен дизайн".

Както и да подходим към дефиницията на божественото, винаги трябва да признаем, че монотеизмът е фалшив, защото бездната, която поддържа обикновената и тъмната материи, не притежава самосъзнание, и защото еволюцията ни е следвала хаотичен път, без следи от намеса на всемогъщ дизайнер. Ако "интелектът", "безсмъртието" и "безкрайността" са основните критерии в нашето търсене на истинския "бог", то тогава тази бездна не покрива поне първите два. Тя не е интелигентна, защото не се стреми към ред в процеса на манифестацията на частиците, и не е безсмъртна, защото отсъствието на вещество никога не е състояние на живот. Може само да бъде безкрайна, защото отсъствието на частици по правило представлява отсъствие на граници.

Нашата човешка раса отдавна е вперила поглед в неоспоримото присъствие на тази бездна и изглежда, че нищо не може да побере или управлява нейното вездесъщие - със сигурност не и някакъв организъм на въглеродна основа.

Това е всичко - нашият последен предел е безкрайният вакуум, който се държи като сенилен алхимик на смъртоносен хаос. Няма никакъв креационистки "бог" или грандиозен план на извънземен мета-интелект, и неизбежното изпепеляване на земята от слънцето не е жестока шега по нашия маршрут. Може никога да не успеем да обясним естествените причини за първичната експлозия на нашата вселена, но можем да бъдем уверени, че силата на тази експлозия не произхожда от интелигентен източник.

Така че организираната религия повече не може да бъде експлоатирана като оръжие за масово подчинение и контрол. Ничий авторитет не може да оправдае преследването на цели класове от граждани с абстрактни идеи за божества, които не са нищо повече от камуфлаж за алчни за власт демагози.

Само космическото разнообразие на живота може да бъде описано като неизброимо множество от "богове", временно манифестиращи се благодарение на формирането на течната вода. Исус Христос, според каноничните евангелия, е бил прав за най-фундаменталната реалност - той е бил "бог" във формата на човешко същество. Но не единственият.

Така че в крайна сметка будисткото понятие за божественото си остава неизмеримо по-прецизно от юдеохристиянската и от ислямската догма. Ние всички сме Христови превъплъщения, защото Исус е Буда, но някои от нас могат да представят и емпирични доказателства в подкрепа на личните си стремежи към трансцендентност.

© Николай Атанасов
© Зорница Христова - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.11.2017, № 11 (216)