МЕСАРНИЦАТА

web

Месарницата е пълна
с живот по празниците.
Крясъкът на прелитащите

деца разпръсва навалицата
в недоволно ръмжене. Едва го усещам
как приближава. Хаотичният галоп

на очите спира с повелителното му
кимване - начало на уморен ритуал,
който всеки път ни завлича

с нова настойчивост. Готов съм
да му простя за празния поглед
и за тромавата самоувереност,

стига да ме подчини с уменията
на вулгарните си ръце
и с изкуството на унижението.

Отлагаме празника на поражението ми
до вечерта. Клуб "Спартакус" е претъпкан
с оголена плът, поклащаща се вяло,

отпусната над студените парапети,
безжизнена под стъклените маси.
Няма го. Поглеждам нагоре, от балкона

луминисцентните лампи ни запечатват
в рентгенова снимка -
тълпа от изгубени духове.

Намирам го, притаен встрани,
празните му очи заковани
в танцуващата плячка. Изнемощял и сам

изоставям тълпата. Подушва движението ми,
втурва се в студената нощ и пропадам
в спасителната тежест на трупа му.

Протичат нетърпеливо драскотините,
разкъсва се в прегръдка шията
и укротява челюстта му.

Плътта се впива безутешно в зъбите,
ревящите слабини го приласкават
и задушават с любов.

Кръвта се изплъзва последна
в преситеното му мълчание. После
копнежът изсъхва и се оголва

в изоставен скелет.

© Николай Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.09.2005, № 9 (70)

Други публикации:
Николай Атанасов. Органични форми. София: Алтера, 2007.