ГЕЙ ПАРАДЪТ В БЪЛГАРИЯ. РАВНОСМЕТКАТА.
Разговор с Добромир Добрев

Николай Атанасов

web

Добромир Добрев е студент по право в Нов български университет и независим гей активист, един от организаторите на гей парада, проведен в София на 28 юни 2008 г. По този повод, както и по актуални въпроси на българското гей движение, се проведе и нашият разговор.

- Николай Атанасов: Въпреки целия медиен шум никой не успя да обясни защо публичната видимост на хомосексуалните е толкова важна…

- Добромир Добрев: Лесбийките, гейовете, би- и транссексуалните у нас водят своите малки битки за интеграция всеки ден, но на микрониво. Тези лични битки са важни, но невидими в общия политически контекст. Освен това, относителната анонимност, която мегаполисът дава на гей хората, не работи в населените места, където всички се познават. В малкия град или в селото опитите да се еманципираш, се наказват сурово.

Затова е необходимо гей малцинството ясно и отчетливо да бъде представено в публичното пространство, за да може да артикулира проблемите си в диалог с мнозинството - и да потърси разрешение за тях. Опитът на западните общества показва, че публичната видимост е единственият успешен инструмент, с който може да се постигне мащабна промяна в отношението към хомосексуалните. За съжаление, думата "гей" в България се свързва с показността и с парвенющината на някои псевдо-ВИП персони. Добрата новина от този първи парад е, че в него взеха участие хора с различен социален статус, професии и приоритети. Стана ясно, че гей българите са като всички останали, както и че сексуалността е само малка част от същността им. Тя е тази, която ги прави по-различни, но в никакъв случай по-малко граждани или по-малко хора от останалите. Трябва да постигнем цивилизован дебат, в който да стане ясно, че насилието, предразсъдъците и религиозните суеверия не са подкрепени с никакви доказателства от съвременните науки и имат по-хуманна алтернатива.

- Защо тогава се провежда "парад", а не нещо по-ненатрапливо - като например "поход за равноправие"? Какво ще отговориш на огромния хор граждани, които настояват, че не трябва да парадираш със сексуалността си?

- Освен форма на протест срещу дискриминацията, парадът е и празник. Първо празнуваме поредната годишнина от бунта в бара "Стоунуол Ин" в Ню Йорк, с който е започнало организираното движение за гей права. В нощта на 27 юни 1969 г. в Грийнуич Вилидж, Ню Йорк, посетителите на заведението "Стоунуол Ин" оказват съпротива срещу хайките и тормоза на полицията. Тогава за пръв път е осъзната нуждата от видимост. Избирайки да излязат от прикритостта си и публично да защитят своята идентичност, гей американците започват обществена промяна, която набира инерция и все повече поддръжници по онова време. Днес, в началото на ХХI век, влиянието на американския гей активизъм се вижда навсякъде по света и животът е по-поносим за милиони хомосексуални хора. Второто, което празнуваме, е самият дар на сексуалността. Хората обаче дотолкова са я взели за даденост, че не осъзнават собственото си демонстриране. Парадът на хетеросексуалността никога не спира, защото тя е афиширана навсякъде - по улиците, в кафенетата, в градския транспорт, по телевизията, в киното, върху рекламните билбордове - навсякъде хетеросексуални хора се държат за ръце, прегръщат се и се целуват. И това е прекрасно, ние се радваме за тези хора, защото са намерили любов. Но после идва моментът на лицемерието, когато министър-председателят Сергей Станишев заявява пред медиите, че е против откритото демонстриране на хомосексуалността. И така малцинството е дехуманизирано чрез поредния двоен стандарт.

- Като стана дума за политиците, какво мислиш за популизма, в който те потърсиха убежище?

- В дните преди парада преобладаваше реториката на невежеството. Откровените лъжи и спекулации пропиляха обществена енергия и я насочиха в грешна посока. Наред с рутинните задачи по подготовката на шествието, се налагаше аз и колегите ми да обикаляме медиите, за да обясняваме не какво сме, а какво не сме. Г-н Боян Станков-Расате постави на изпитание представите ни за цивилизован обществен диалог, като многократно отрече авторитета на науките и ги обяви за "световна конспирация", за да може след това да се позове на собствените си предразсъдъци и популистки лъжи. Депутатът Красимир Каракачанов (ВМРО) заяви в ефир, че парадът бил "провокация" и "скандал". А народният избраник Митко Димитров от ПП "Атака" съвсем открито изрази хомофобията си пред тв Европа: "Гейовете се знаят кои са, да излязат мъжете, да се покажат кои са и да се покажат, че са мъже, и да им хвърлят един бой, и ще се оправят нещата." Подобен публичен призив към насилие би коствал кариерата на всеки политик в западните демократични държави. Впрочем част от групата на ВМРО в Столичния общински съвет направи всичко възможно да осуети шествието. По предложение на Ангел Джамбазки - председател на Комисията по обществен ред и сигурност, то трябваше да се проведе не в центъра на София, а в южната част на Южния парк. За щастие, Бойко Борисов и зам.-кметът по сигурността Юлия Ненкова показаха характер и маршрутът с леки корекции остана, както първоначално бе договорен. Зам.-началникът на Сектор "Охранителна полиция" в СДП гл. инсп. Младен Маринов и комисарите Григоров и Златанов също проявиха професионализъм и бяха стриктни при планирането на охраната. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че на тези хора дължим здравето и живота си.

- А медиите как се справиха с отразяването на първия български гей парад?

- В значителна степен реагираха адекватно, но имаше някои стъписващи изключения. Най-обективно и добросъвестно, според мен, си свършиха работата вестниците "Капитал", "Дневник" и "24 часа". От електронните медии най-добре се справиха bTV и Re:TV. Най-непрофесионално подходиха в. "Труд" и Българската телеграфна агенция. Обидни и дехуманизиращи послания бяха тиражирани също от "Монитор" и "Телеграф". Голяма изненада беше неадекватният подход на журналист като Цветанка Ризова ("На четири очи"), която заяви пряко в ефир, че в България хомосексуалните не са дискриминирани и пропусна да коментира осуетените атаки срещу парада от страна на над 100 мъже. Самият Георги Лозанов, помолен да коментира ситуацията, призна, че има дефект в медийната среда. Говоренето "за" и "против" хомосексуалността и прайд парада не може да се пречупва през фашизоидната фразеология на Расате и неговата организация. Има изричен текст в Етичния кодекс на българските медии, който гласи: "Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и в безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация."

- Една от тактиките на Боян Станков-Расате беше да разпространи твърдението, че хомосексуалността и педофилията са тъждествени. За моите приятели това е евтин популизъм, който е отречен от всички авторитетни здравни институции. Но все пак с какви конкретни изследвания разполагаме, за да опровергаем подобно твърдение?

- Науката е категорична - няма пряка зависимост между педофилията и сексуалната ориентация. В действителност става дума за сексуални влечения, които често се изключват взаимно. Хомосексуалният мъж е привличан от маскулинните (мъжествени) качества, хетеросексуалният мъж е привличан от фемининните (женствени) характеристики, а полово незрелите качества на детето са повече фемининни, отколкото маскулинни. "Следователно възрастният хетеросексуален мъж - пише д-р Никълъс Грот, американски клиничен психолог - представлява по-голяма сексуална заплаха за полово незрелите деца, отколкото хомосексуалният мъж".

В книгата си "Сексуална злоупотреба с деца: Нова теория и изследвания" Дейвид Финкелхорн констатира: "Голям брой от мъжете, блудствали с деца, се самоопределят като хетеросексуални. Част от тях са женени и имат зад себе си щастлив хетеросексуален брак и дори деца. Другите са крайни педофили, без интерес към възрастни, които не се смятат за гейове." Аз лично се поинтересувах и получих потвърждение от Дружеството на психолозите в България, че те се придържат към становищата на Световната здравна организация и на Американската психиатрична асоциация, но не са излизали с официално становище, защото никоя институция не го е поискала от тях. Връщаме се обратно към проблема с популизма - политиците нямат интерес да търсят истината, защото тя противоречи на обществените предразсъдъци и настроения.

- Накрая се оказа, че както БНС и ВМРО, така и някои медии нарушиха българските закони...

- Казано най-общо, наблюдавахме как се потъпкват основни механизми и принципи на модерната държава, как се въвежда в заблуждение обществото, как се настройват хората едни срещу други и се произвежда социално напрежение. БНС се опита да разпространи в публичното пространство още една лъжа - че полицията е превишила правомощията си. Всъщност полицията не допусна безредици и нарушаване на обществения ред. Ще припомня, че органите на реда имаха пълното законово право да задържат онези, които се опитаха да атакуват шествието. Тези правомощия произтичат от Закона за МВР и от Закона за събранията, митингите и манифестациите, по-специално чл. 6, ал. 1, и чл. 10, ал. 3. На 4 юли Софийският районен съд осъди на 6 месеца пробация Боян Станков заради опитите му да саботира парада. Той бе задължен да се включи в програма за обществено въздействие, целяща неговото превъзпитание. Ще му бъдат наложени и задължителните съгласно законодателството мерки - регистрация по настоящ адрес и срещи с пробационен служител. Българският национален съюз наруши също чл. 6, 37, 38 и 39 от Конституцията. Кампанията "Бъди нетолерантен, бъди нормален" накърнява основни права на част от българските граждани. И не на последно място - от 2004 г. у нас е в сила Закон за защита от дискриминация. Действията на БНС нарушават чл. 4 от закона и представляват подбуждане към дискриминация и тормоз и създаване на враждебна и агресивна среда. Жалби срещу действията на БНС в КЗД са внесени от фондация "Куиър - България", и от БГО "Джемини", а сигнал до Прокуратурата е изпратен от Българския хелзинкски комитет.

- В крайна сметка какви бяха целите на тазгодишния парад и кои от тях бяха постигнати?

- Мисля, че постигнахме основните си цели. На първо място - доказахме, че ЛГБТ общността съществува и има потенциал да се развие и да бъде фактор в българския политически и икономически живот. Второ, инициативата ни подчерта недвусмислено европейската ориентация на България, независимо от желанието на някои да заприличаме на Сърбия, на Русия или на Иран. Трето, нашето шествие беше особено ценно, защото го организирахме със собствени сили и средства, с помощта на близки, приятели и съмишленици. Спекулациите, че сме използвали финансова помощ от чужбина, са погрешни. Парадът беше скромен, не приличаше на карнавалните шествия в чужбина, костваше ни много нерви и безсънни нощи, но си заслужаваше. Преди да постигнем празнична проява от западен тип, ще се наложи да се задоволим със сегашния вид "манифестации". Мотото на прайда "Аз и моето семейство" целеше да припомни, че ЛГБТ гражданите не са нещо необичайно и екзотично. Напротив, ние сме деца на своите родители, братя и сестри, братовчеди, съседи, колеги, дори родители в традиционни бракове. Ние не сме втора категория хора. Проблемите на гей българите започват не толкова от липсата на законова рамка, колкото от липсата на ефективно правоприлагане. Оттам нататък един ежегоден гей парад има за цел да покаже истинските ни лица пред българското общество като алтернатива на фолклорните стереотипи и на религиозните предразсъдъци към нас.

© Николай Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2008, № 8 (105)

Други публикации:
Култура, бр. 27 (2510), 16.07.2008.