|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НИВО НА КОМПЕТЕНТНОСТИ В ОБЛАСТТА НА ПРАВОПИСА И ПУНКТУАЦИЯТА В КРАЯ НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН Милка Харизанова В последните години много често се говори за неграмотността на българските ученици, като се изтъква, че от година на година тя взема все по-застрашителни размери. В същото време след проведеното международно сравнително изследване на грамотността PIRLS 2001 от Международната асоциация за оценка на резултатите от обучението (IEA - International Association for the Evaluation of Educational Achievеment) (Информация...) бе обявено, че българските ученици са на четвърто място в света по степен на грамотност. Това видимо противоречие провокира извършването на експеримент, чрез който да се установи нивото на езиковата компетентност на учениците от област Бургас. Експериментът бе проведен с ученици, завършващи основната образователна степен, защото:
Държавните образователни изисквания за учебно съдържание - ДОИ за УС (Наредба № 2) по български език и литература посочват знанията, уменията и отношенията, които са задължителни за всяка образователна степен. Все още обаче не са създадени надеждни механизми за установяване на нивото на постигане на ДОИ от учениците в края на всеки клас, етап и степен на образование. Всеки опит на Министерството на образованието и науката (МОН) да регламентира задължителни изпити, чрез които да се констатира нивото на постигнатите компетентности, се посреща "на нож" от обществеността - ученици, учители, родители. Най-вероятно това се дължи на недоверието, създадено в България, че не може да се гарантира обективност на проверката и оценката. Това обаче се отнася най-вече за проверката и оценката на различните текстове, които учениците създават на базата на изучаваните литературни творби. Използването на тестове, чрез които да се установи нивото на езиковата компетентност, се посреща с по-голямо доверие поради факта, че тестовете в по-голяма степен гарантират обективност на проверката и оценката, надеждност и валидност на резултатите. Тези на-блюдения, придобити в резултат на работата ми като експерт по български език и литература в РИО - Бургас, се потвърдиха и при апробацията на тестови задачи за държавен зрелостен изпит и при проведения държавен зрелостен изпит по български език и литература (само за желаещите ученици) през 2003 г. Според промените в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (Закон за степента на образование...). Всичко това потвърди създаденото убеждение, че тестът е подходяща възможност за извършване на експеримента. Убедена съм, че подобни емпирични изследвания могат да подпомогнат реформирането на българ-ската образователна система, което трябва да се извършва при отчитане на резултатите от педагогическата практика. В своята статия "За стандартите в обучението по български език" (Васева 1999) доц. Милена Васева - ръководител на екипа, изготвил проекта за ДОИ по български език, посочва: "Стандарти се наложи като синонимен термин на държавни образователни изисквания за учебно съдържание (ДОИ), макар че съществува нюанс на различие в употребата им. Терминът ДОИ акцентира върху правната задължителност, а стандарти - върху изискуемите резултати от обучението". В същата статия доц. М. Васева уточнява понятийното съдържание на основни термини, като стандарти, образователни цели, компетенции, образователен минимум. Стандартите задават задължителната степен на постигнатост на резултатите, заложени от образователните цели на обучението по български език. Резултатите съдържателно се представят като компетенции на ученика, чието формиране и развитие се гарантира от образователния минимум по български език. С други думи, овладяването на образователния минимум, уточнен съобразно с целите на обучението, води до резултати, които представляват компетенции на ученика в областта на родния език. Според доц. М. Васева компетенциите са "способности на индивида, проявени в поведенчески модели в неговата дейност", а компетенциите, които формира обучението по български език, са обвързани с успешната комуникация на ученика (напр. създаване на цялостно изказване, представяне на собствена гледна точка, защита на собствено мнение, способност за изслушване на друго мнение, за работа в екип, за осъществяване на контакт и т.н.). В съответствие с това концептивно виждане се стига до идеята, че стандартите за учебно съдържание регламентират такъв образователен минимум, който осигурява формирането на зададените от целите на обучението компетенции. В ДОИ за УС по български език и литература е посочена основната цел на изучаването на български език и литература в средното училище - "постигане на определено равнище на комуникативна компетентност", включваща като задължителни елементи езиковата и литературната компетентност. Основните параметри на езиковата компетентност са:
Друга цел на изучаването на български език и литература в училище е "постигане на определено равнище на социокултурна компетентност", а именно:
Какви са очакваните резултати от обучението по български език в края на основната образователна степен? В Приложение № 1 на Наредба № 2 (Наредба № 2) за учебното съдържание е уточнено следното:
На базата на ДОИ за учебно съдържание, утвърдени с Наредба № 2, бе разработено учебното съдържание по български език за 8., 9., 10., 11. и 12. клас. Внедряването на това учебно съдържание в обучението по български език, започнало през учебната 2000/2001 г., бе съпроводено с редица проблеми, един от които бе липсата на учебници. Другият проблем, съпътстващ прилагането на ДОИ за УС, е липсата на ДОИ за оценяване, чрез които да се затвори веригата (по думите на доц. М. Васева), включваща "ДОИ за учебно съдържание по български език и литература - стандарти за измерване - учебни програми - учебници - учебен процес". Днес все още не са изработени критерии за проверка и оценка на постиженията на учениците по български език в края на всеки клас и в края на всяка степен, които да са общовалидни. Наредба № 3/15.04.2003 г. за системата за оценяване (Наредба № 3) определя само начина на формиране на срочните и годишните оценки по отделните учебни предмети и реда и условията за завършване на клас и степен на образование, но не посочва надеждни механизми за обективно отчитане на резултатите от обучението в средното училище. Създаденото Национално звено за оценяване в средното образование към МОН като държавно обслужващо звено по смисъла на чл. 33а, ал. 1, т. 1 на ЗНП (Закон за народната просвета) ще трябва да изготви очакваните от учители и ученици, от цялата общественост критерии, средства и форми за проверка и оценка на постиженията на учениците и да ги направи достояние на всички заинтересовани. По този начин ще бъде възможно във всеки един момент да се прецени до каква степен са постигнати целите на обучението по български език, къде са констатирани пропуски и какво трябва да се промени, за да се постигне желаното ниво на езикова компетентност. Езиковата компетентност като един от елементите на комуникативната компетентност се формира в резултат на обучението по български език от 1. до 12. клас. Важен компонент на езиковата компетентност на учениците е владеенето на книжовната норма на българския език, която включва граматичната норма, лексикалната норма, правоговорната норма, правописната норма, пунктуационната норма. Овладяването на всяка една от тези норми е резултат от комплексно въздействие и се осъществява паралелно с овладяването на другите норми през годините, в които ученикът е в училище. Проследяването на заложените в ДОИ за УС за І равнище очаквани резултати от обучението по български език в областта на правописа и пунктуацията дава основание за следните изводи:
Върху плещите на учителите, преподаващи в 1.-8. клас, пада най-голямата тежест по отношение на овладяването на правописната и пунктуационната норма от всеки ученик. Неслучайно се казва, че ако един ученик от 7./8. клас не може да пише правилно, той ще си остане с тези пропуски за цял живот, т.е. ще бъде неграмотен. Затова е важно да се изработят надеждни механизми за проверка на постигнатото ниво на езикова компетентност в края на всеки клас и в края на всеки етап от основната образователна степен, за да се дефинират навреме пропуските на всеки ученик. Това ще даде възможност за допълнителна работа с учениците в определена насока, която неминуемо ще доведе до положителна промяна и до постигане на желаното ниво на компетентности, заложени в ДОИ за УС. Целта на проведения педагогически експеримент бе да се установи нивото на езиковите компетентности в областта на правописа и пунктуацията на ученици, завършващи основната образователна степен. Оформена бе хипотеза, според която прилагането на външно оценяване би довело до получаване на обективна информация за равнището на езиковата компетентност в областта на правописа и пунктуацията на учениците, завършващи основната образователна степен. Критериите и показателите за оценка на постиженията на учениците в областта на правописа и пунктуацията произтичат от учебните програми и ДОИ за УС по български език, утвърдени от МОН. Задачите от използвания тест проверяват владеенето на основни положения от правописната и пунктуационната норма на съвременния български книжовен език - важен елемент от ДОИ за УС по български език. Тези норми се изучават в българското училище от 1. до 7. клас. В 8. клас се обобщават и систематизират натрупаните знания, а от 9. до 12. клас се работи за отстраняване на някои пропуски в писмената реч на учениците, но това не е приоритет в дейността на учителите по български език и литература. Тестирането и математико-статистическият анализ на получените резултати бяха основните методи, използвани в експеримента. Обработката на резултатите от теста бе извършена: За всеки ученик от дадено училище, включено в представителната извадка, като в списък срещу името на ученика се отбелязват:
За всяко училище, включено в представителната извадка, като са изчислени средният успех на тестираните ученици и процентът на различните оценки; За всички училища и ученици, включени в представителната извадка, като са изчислени средният успех на тестираните ученици по училища и като цяло и процентът на различните оценки. На базата на броя на верните отговори на учениците от всяко училище и от цялата извадка за всяка задача от теста са определени: - тестовият бал - като сбор от точките на всички ученици, дали верен отговор на задачата; - степента на трудност на всяка задача - като процентно отношение на броя верни отговори спрямо максимално възможния брой точки по формулата P = 100 . Nr/N, където Nr е броят на лицата, решили вярно задачата, а N е общият брой на всички лица, решавали задачата. Установено е, че една задача е добра, ако е със степен на трудност между 20 и 80 %. Тази информация бе използвана и за определяне на равнището на успеваемост спрямо предварително поставената цел. На базата на тези резултати са направени изводи за типичните грешки, допускани от учениците, и за причините, които са ги породили. Педагогическият експеримент бе осъществен чрез тест в един вариант, съдържащ 25 задачи върху учебно съдържание по български език от 5.-8. клас от областта на правописа и пунктуацията на българския книжовен език, в 2 части: І част - правопис (16 задачи) - 2/3 от общия брой; ІІ част - пунктуация (9 задачи) - 1/3 от общия брой. Задачите са апробирани, но конструирането на теста бе извършено специално за нуждите на педагогическия експеримент с оглед на основните положения на правописната и пунктуационната норма. Използвани са задачи от "Тестове по български език и българска литература 9.-12. клас" (Жобов и др.: 2004). Тестовите задачи са с избираем отговор и за всяка една от тях е установена нейната леснота (или степен на трудност). Комбинирането им в цялостен тест бе подчинено, от една страна, на изискването да се започва с по-леки задачи и постепенно да се увеличава степента на трудност, а, от друга страна, да се установи владеенето на най-важните правописни и пунктуационни норми. Към всяка от задачите са предложени по 4 отговора, като само единият от тях е верен. Задачите за правопис и пунктуация са в съотношение 2:1 и с тях се проверяват:
Първи, а след това и втори вариант на теста бяха изпробвани в ПГ по дървообработване "Г. Кондолов" - Бургас, и в ОУ "Димчо Дебелянов" - с. Снягово, по време на цялостни проверки на учебно-възпитателния процес съответно в 9. и в 8. клас. Наложи се някои от задачите да отпаднат като неподходящи за проверка на определени компетентности, свързани с правописните и пунктуационните норми. Така се стигна до окончателния вариант на теста, който бе използван по време на описвания педагогически експеримент. В съответствие с типологията на дидактическите тестове на проф. Г. Бижков използваният по време на експеримента тест може да се определи като стандартизиран, заключителен, групов и критериален, защото чрез предварително апробирани задачи се проверяват компетентности в областта на правописа и пунктуацията на ученици от различни училища в края на основната образователна степен. Опитът от работа с тестове по време на национални проверки, конкурсни изпити и апробация на тестови задачи за конкурсни и държавни зрелостни изпити дава основание да се твърди, че при тест със средна степен на трудност (какъвто е тестът, използван в настоящия експеримент) "критичната граница" трябва да започва при решаване на 1/3 до 1/4 от задачите. В Наредба № 1/11.04.2003 г. на МОН за учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити (Наредба № 1) към Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по български език и литература (І равнище) е предложена скала, според която оценка Среден (3,00) се получава при набиране на 25% (1/4) от максималния брой точки. Така може да се отчете дали даден ученик е постигнал целта, или не е преминал "критичната граница". Всеки верен отговор на задача от теста се оценява с 1 точка. При грешен отговор или при липса на отговор не се присъждат точки. Скалата за проверка и оценка на постиженията на учениците бе уточнена при спазването на следната формула: Оценката = 2 + k.n, където k е коефициент, а n е броят на получените точки. Тъй като максималният брой точки е 25, за да се получи най-високата оценка (6,00) по дадената формула, коефициентът k е равен на 0,16. Това ще рече, че стъпката в оценяването при разлика от 1 точка е 0,16. "Критичната граница", или минималният брой точки за успешно полагане на теста, е 7 точки, които отговарят на 1/4 от възможния максимален брой точки. Трансформацията на точки в оценки по шестобалната система е в съответствие с разработената от проф. Г. Бижков таблица за тест със средна степен на трудност:
Педагогическият експеримент бе проведен в периода 30.04.-10.05.2004 г. в шест училища от област Бургас, включени в представителна извадка, изготвена на гнездови принцип:
По този начин са обхванати ученици от различни населени места и от различен тип училища с цел постигане на по-пълна представа за компетентностите на учениците, завършващи основната образователна степен, по отношение на правописа и пунктуацията. Това е умален модел на общата съвкупност от учениците, завършващи основната образователна степен в област Бургас. В експеримента бяха обхванати 130 ученици, които в рамките на 1 учебен час (40 минути) решаваха самостоятелно предложения им тест. Всеки ученик получи отделен екземпляр от теста и бланка за отбелязване на верните отговори. По този начин бяха спестени както средства и материали, необходими за размножаване на теста (изготвените 30 комплекта от теста бяха използвани шест пъти), така и време за проверката. Средният успех на учениците, включени в представителната извадка, е Добър (4,08). Получени са 3 отлични оценки (2 %), 38 много добри оценки (29 %), 64 добри оценки (50%) и 16 средни оценки (12 %). Само 9 ученици (7 %) не са преминали "критичната граница" - получили са под 7 точки, което означава, че не са постигнали целта.
Най-висок среден успех са постигнали учениците от ГРЕ "Г. С. Раковски" - Бургас, следвани от учениците от ОУ "Елин Пелин" и ПГЕЕ "К. Фотинов"- също от Бургас. Най-нисък е успехът на учениците от СОУ "Елин Пелин" - с. Руен. Задачите, с които се проверяват компетентностите на учениците в областта на правописа (общо 16 на брой), са получили 1244 от 2080 възможни точки. Това означава, че верните отговори на тези задачи са 59 % от общия брой отговори, т.е. повече от половината ученици, участвали в експеримента, познават и прилагат правописните норми на съвременния български книжовен език.
Най-голям е процентът на верните отговори при задачите за правопис на думи с фонетични особености (64 %). Почти еднакъв е резултатът при задачите, проверяващи правописа на думи в зависимост от синтактичната им служба (56 %) и правописа на думи с морфологични особености (55 %). Всичко това показва, че правописните норми се владеят от значителна част от учениците, но не е малък и броят на тези, които имат сериозни пропуски в това отношение. Деветте задачи, с които се изследва нивото на пунктуационната компетентност на учениците, завършващи основната образователна степен, са получили общо 496 от 1170 възможни точки, което означава, че са решени от 42 % от учениците. Някои от тези задачи (№ 25, № 23 и № 24) са решени от много малка част от учениците и показват сериозни пропуски в езиковата подготовка. Сравнението на резултатите на учениците при работа върху задачите за правопис и задачите за пунктуация показва по-високо ниво на езикова компетентност в областта на правописа.
Като цяло при решаването на задачите от теста са получени 1740 точки, което представлява 53% от възможния максимален брой точки. Този факт показва, че изследваните ученици владеят в достатъчна степен повече от половината от правописните и пунктуационните норми. Най-добре се познават и прилагат правилата за:
Най-слабо се владеят следните правописни и пунктуационни норми:
Радващо е, че в теста няма нито една задача, която да не е решена от нито един ученик. Най-трудната задача в теста (зад. № 25) е решена от десет ученици, но високата й степен на трудност (7 %) не предполага използването й в други изследвания. В теста няма и нито една задача, която да е решена от всички ученици. Най-лесна за учениците се е оказала задача № 5, която е решена от 108 ученици. Ниската й степен на трудност (83 %) не позволява използването й в бъдеще при други измервания на постиженията на учениците. (Тези изводи се свързват с твърдението, че подходящи за педагогически измервания са задачи със степен на трудност между 20 и 80 %. В използвания тест извън тази степен се оказаха задача № 25 и задача № 5). Степента на трудност на целия тест може да се изчисли като процентно отношение на постигнатия брой точки за дадените верни отговори от всички участници в експеримента (1740) и възможния максимален брой точки (3250). Полученият резултат е 53 %, което показва, че използваният тест е със средна степен на трудност. Близостта на получените оценки при решаването на теста до срочните оценки на учениците и класовете за І учебен срок показва обективност на направената чрез дидактическия тест оценка на компетентностите на учениците, завършващи основната образователна степен, в областта на правописа и пунктуацията. Резултатите от проведения дидактически тест дават информация както за нивото на тази компетентност, така и за пропуските в езиковата подготовка, за причините за тези пропуски и за бъдещи действия с цел преодоляването им. Проведеният педагогически експеримент потвърди въведената хипотеза, че прилагането на външно оценяване би довело до получаване на обективна информация за равнището на езиковата компетентност в областта на правописа и пунктуацията на учениците, завършващи основната образователна степен. Създаденият тест се оказа адекватен за получаване на обективна информация по въведените критерии и показатели. Външното оценяване е добра възможност за постигане на обективност на оценката, защото всички ученици са поставени при равни условия - работят върху един и същи тест, за едно и също време, знанията и компетентностите им се оценяват по едни и същи критерии и показатели. Социокултурната ситуация дава своето отражение върху нивото на езиковата компетентност на учениците. По-добрите резултати на учениците от големия град се дължат на по-високото качество на образованието, на по-добрата педагогическа и обща култура на родителите. Ограничените възможности на родителите от село да подпомагат своите деца в процеса на тяхното обучение и широкото използване на небългарски майчин език извън училище се отразяват негативно на процеса на формиране на езиковата компетентност на учениците. Повече от половината от тестираните ученици (59 %) познават и прилагат в речевата си практика правописните норми на съвременния български книжовен език, но не е малък и броят на тези, които имат сериозни пропуски в езиковата си подготовка. Резултатите от проведения експеримент показват, че пунктуационните норми създават по-големи затруднения на учениците. Едва 42 % от тестираните ученици познават и прилагат правилата за пунктуация на простото и сложното изречение. Това означава, че са необходими повече усилия от страна на учениците за осмислянето на тези правила и за прилагането им в речевата практика. Въпреки че 7 % от учениците не са покрили минимума за успешно полагане на теста, 93 % са показали различна степен на езикова компетентност. Този резултат потвърждава мнението за доброто ниво на грамотността на българските ученици. Не бива да се очаква, че в резултат на обучението в училище всички ученици ще постигнат 100-процентова грамотност, т.е. че ще прилагат безпогрешно всички изучени правила и книжовни норми. Обективността на получените резултати показа още веднъж необходимостта от установяване на обективен и единен критерий за проверка и оценка на постигнатото ниво на езикова компетентност в резултат на обучението по български език. За пореден път бе доказано, че дидактическият тест е това педагогическо средство, чрез което може да се получи пълна и точна информация не само за постиженията и слабостите на учениците, но и за качеството на самия учебен процес. За да стане това обаче, е необходимо да се следва стриктно процедурата по създаването, апробирането и прилагането на даден дидактически тест в учебната практика. От голямо значение е и начинът на извършване на анализа на получените емпирични резултати и тяхната интерпретация. Добрите резултати от експеримента отричат голословните твърдения за ширеща се неграмотност сред българските ученици. Констатираните пропуски в езиковата компетентност на изследваните ученици могат да се преодолеят чрез съзнателни усилия от тяхна страна за осмисляне на книжовните норми и за прилагането им в собствената речева практика. Учителите по български език и литература също могат да подпомогнат този процес чрез поставяне на акцент върху онези правила и норми, които се оказват най-трудно постижими от учениците. В настоящото изложение има достатъчно информация, която може да провокира подобна дейност. Приложение: Тест, ключ с верните отговори, скала за оценяване на теста, бланка за верните отговори.
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО - БУРГАС ТЕСТ Уважаеми ученици, Вие участвате във външно оценяване, което ще даде информация за нивото на вашата езикова компетентност в областта на правописа и пунктуацията. Предложеният тест съдържа 25 езикови задачи с избираем отговор. Прочетете внимателно условието на всяка задача и предложените отговори. Оградете с кръгче буквата на верния отговор в бланката за отбелязване на верните отговори. Всеки верен отговор ви носи 1 точка. При грешен отговор или при липса на отговор не ви се присъждат точки. Желаем ви успех! 1. Къде е допусната правописна грешка:
2. В кое изречение е допусната правописна грешка:
3. В кое изречение има правописна грешка:
4. Кой е правилният правопис:
5. Коя дума е написана погрешно:
6. В кое изречение не е допусната правописна грешка:
7. В кой ред съгласната в краесловието не е означена правилно:
8. В кой ред има правописна грешка:
9. В кое изречение е допусната грешка:
10. Кой е правилният правопис:
11. В кое изречение е допусната грешка:
12. В кое изречение има правописна грешка:
13. В кой ред има правописна грешка:
14. В кой ред има правилна употреба на пълен и непълен член:
15. В кой ред има неправилно отбелязана гласна:
16. Коe изречение е без грешка:
17. Кой е правилният правопис:
18. В кое изречение има грешка в препинателния знак:
19. Кой е правилният правопис:
20. Кой е правилният правопис:
21. В кой ред няма пунктуационна грешка:
22. В кой ред няма пунктуационна грешка:
23. В кой ред няма пунктуационна грешка:
24. В кой ред няма пунктуационна грешка:
25. В кой ред няма пунктуационна грешка:
Ключ с верните отговори
СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ТЕСТА
БЛАНКА ЗА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ Училище ............................................... Гр./с. ............................... Клас ......... № .........
ЛИТЕРАТУРА Бижков 1995: Бижков, Г. Методология и методи на педагогическите изследвания. София. Бижков 1975: Бижков, Г. Основни въпроси на теорията и практиката на дидактическите тестове. София. Бижков 1996: Бижков, Б. Теория и методика на дидактическите тестове. София. Васева 1999: Васева, В. За стандартите в обучението по български език. - Български език и литература, 6. Пирьов 1974: Пирьов, Г. Основни проблеми на психодиагностиката. - Народна просвета, 3. Жобов и др. 2004: Жобов, Вл. и др. Тестове по български език и българска литература 9.-12. клас. София. Закон за народната просвета. - ДВ, бр. 86/1991. Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. - ДВ, бр. 67/1999. Информация за резултатите от международно изследване за грамотност на учениците. - <http://www.minedu.government.bg> (05.09.2005) Наредба № 1/11.04.2003 г. на МОН за учебно-изпитните програми за държавни зрелостни изпити. - ДВ, бр.37/2003. Наредба № 2/18.05.2000 г. на МОН за учебното съдържание. - ДВ, бр. 48/2000. Наредба № 3/15.04.2003 г. на МОН за системата за оценяване. - ДВ, бр. 37/2003.
© Милка Харизанова Други публикации: |