КЛАСАЦИИТЕ НИ СА НЕДОДЯЛАНО ПОДРАЖАНИЕ

Крум Благов

web

Спорът за класациите заприлича на препирня на запалянковци - всеки защитава своите. Но ако се върнем към първоначалния смисъл на думите, ще видим, че бестселър значи не шедьовър или нещо друго, а точно най-продавана книга.

Това е единствено възможната обективна класация. Не ми се струва много реалистично предложението да има подреждане на книгите по художествена стойност. Това ще бъде съвсем субективно мнение. Всеки има свой вкус и не би могъл да го наложи на масовата публика. У нас няма авторитетни за читателите критици по простата причина, че литературната критика, поне откак аз помня, е институционализирана приятелска услуга. Нека някой ми посочи критик, който би могъл да повлияе на книжния пазар.

Освен това за всички е ясно, че най-продаваните и най-четени книги рядко са най-ценните. Най-влиятелните съчинения, тези, които обикновено наричаме велики, често са трудни и предназначени за ограничен кръг ерудирани читатели. Една стихосбирка, колкото и качествена да е поезията в нея, никога няма да се нареди сред бестселърите.

Това разминаване е естествено и не бива да ни възмущава. Така е по цял свят и във всички изкуства. Булевардните вестници имат по-големи тиражи от сериозните, криминалетата - от сериозната литература и албумите на попмузикантите - от тези на класиците. Но това не значи, че Борис Христов е по-долу като певец от някоя фолкмадона. Всеки чарт, дори когато е направен коректно, е само огледалото на масовия вкус.

Но как да се излъчват бестселърите у нас? Всяка медия дава своя класация, която не значи просто нищо. Защото няма книжарница или верига, която да работи с всички издатели. Например двамата представители на търговците (“Хеликон” и “Нисим”), които изложиха мнението си в предишните броеве на “Книгите днес”, отдавна не получават книги от нашето издателство “Репортер”. Затова понякога се стига до парадокса различните класации да нямат нито едно съвпадение в първата тройка, шестица и даже десетка.

Според мен е некоректно да се правят класации и по данни на издателите. Нашите купувачи са търговците на едро. Имали сме случаи, когато сме продавали един тираж за седем и дори за три дни. Но ние нямаме представа за колко време след това книжарниците и масите реализират купеното от нас.

Единствените сигурни данни могат да бъдат взети от търговците на дребно. Само че не от една или друга фирма, а от всички, и то по данни на касовите апарати. Но ако се разходите по площад “Славейков”, ще видите, че там такива просто няма. Те се пазят под тезгяха, за да се покажат на данъчните при проверка. Малко са книжарниците, които коректно отчитат продажбите си. Пък и кой ще събере данните от тях?

Затова повечето класации са съвсем субективни. Репортерите питат някой търговец по свой избор, почти винаги от София, и му се доверяват сляпо. Даже си мисля, че понякога като най-продавани се представят залежаващи заглавия, които книжарите по този начин се опитват да реализират, за да осребрят вложените пари. Такива манипулации чрез медиите има и при други стоки. Защо да не се прилага същият трик и за книгите?

Класациите на “бестселърите” у нас, като много други неща, са недодялано подражание на западните. За тяхното правене няма технология и поне засега не е възможно да има. Освен това от опит мога да кажа, че те всъщност не носят никаква полза на издателите освен приятния гъдел от усещането да видиш името си във вестника, споменато в положителен контекст.

В държавите с платежоспособен пазар влизането в листата на бестселърите автоматично увеличава продажбите. Използва се познатият психологически механизъм, на който се базира модата - всеки иска да има това, което другите са си купили. Същият принцип се прилага и в музикалните класации, и във филмовите (които пък са според продадените билети). У нас поради оскъдните лични бюджети подобна психоза не може да стане заразна. При днешното изобилие на книжния пазар дори човек с добри лични доходи и вкус не може да си купи всичко, което му се иска да прочете.

В България съществува един парадокс - има разминаване между читатели и купувачи. Ако някое заглавие нашуми, хората почват да го търсят по библиотеките, доколкото все още ги има. Много хора четат книги, защото обичат, но без да ги купуват, тъй като не могат. И обратното - за богатите книгите, особено красивите скъпи издания, стават често задължителна част от интериора. А някои от тези хора не се докосват до друга хартия освен тоалетна. Защото и богатството у нас, както знаем, рядко е резултат на интелект. Е, кое тогава е бестселър?

Нашите литературни класации са субективни и безполезни, но поне не са вредни. Те са безобиден орнамент от мозайката, с която вестниците пълнят културните си страници.

© Крум Благов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2005, № 11 (72)

Други публикации:
Книгите днес, 2005, № 5.