* * *

web

Затворници на зимата,
мечтаем за синьото и златното
на Тунис,
където слънцето прикрива
бедността
и тя безгрижна е и мъдра.
Където се самозабравяме
в свободата на пустинята
и удивени от калиграфията
на поета скитник
и леопардовата кожа на небето,
вече знаем какво е щастие
и мир със себе си.

Ала сега сме тук,
зазидани от преспите
и само мисълта за Бог,
роден в онзи юг,
леда превръща във сърце.

© Ивона Тачева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.03.2018, № 3 (220)