"СЕЛОТО ДЕВИЦА - ГРАДЪТ БЛУДНИЦА"
Впечатления и отзиви от една изложба

Галина Манолова

web

От 30 април до 24 юни 2009 г. в залите на ЕИМ - БАН гостува изложбата “Селото Девица - Градът Блудница”на Регионален исторически музей - Русе.За еротичната изложба на Русенския музей се чуваха редица похвални изказвания още докато тя обиколяше страната, гостувайки в седем български града. Най-накрая дойде и в София. Пристигането на изложбата се случи в същия ден, в който бе уговорено да се открие, този момент до голяма степен интригуваше както нас, домакините, така и самите гостуващи. В интерес на истината, този факт внасяше по-особен привкус в настроението на двете страни. След като пристигнаха в ЕИМ, за нашите гости от Русе съвсем “по-български” стана ясно, че “ние в София сме разбрали за една изложбена площ - гостуващите съвсем за друга”. Благодарение на проявената своевременно енергичност и професионализъм, случилото се недоразумение бързо отмина и се заехме със самото подреждане на експозицията. Участвах в разтоварването на изложбата и останах с впечатление, че е ужасно малка. Реденето за пореден път разкри познатата “мила картинка”: на заковаване на пирони и окачване на табла, допълнена от няколкото малки и неудобни за подреждане витрини, предоставени на ЕИМ още по време на социализма. Петнадесетте табла с текстове и илюстративен материал запълниха залата и опровергаха представата ми, че изложбата е малка. Всъщност изложбата се състои от 15 табла, 16 броя инвентирани предмета плюс 35 предмета помощни материали, дипляна на български и английски и билборд.

В това изложение нямам намерение да правя музеоложки анализ на таблата и въобще на изложбата. Тук искам да опиша по-скоро впечатленията от изложбата в София, и най-вече сред научната гилдия, които аз имах удоволствието да наблюдавам. От етична гледна точка имената на интервюираните и наблюдаваните хора няма да се цитират в текста. Освен собствените си наблюдения върху реакциите на посетилите изложбата, си позволявам да ползвам и записаните интересни изказвания в книгата за пожелания, намиращи се в специална тетрадка, а също така и неформалните ми разговори с хората.

Тук не без основание следва да отбележа не дотам добрата реклама, която прави ЕИМ за всички свои мероприятия. Неслучайно на откриването присъстваха най-вече познати на самите гостуващи от Русе колеги. С особено удоволствие забелязах колегите от Института за фолклор.

Преки наблюдения от реакциите на хората получих още при самото откриване на изложбата. Първото впечатление, което ми се иска да отбележа, бе оня блясък в очите на посетителите, който се появява в мига, когато се заговори за еротика, блажен фолклор. На самото откриване директорът на РИМ - Русе, ст.н.с. д-р Н. Ненов, съобщи, че Русенската метрополия смята, че изложбата, а особено един от най-екзотичните й експонати (става дума за възстановката на традиционната кукла-поп от балканските панаири през XIX в. - атрактивен експонат, на който, като му натиснеш главата, от полата му се показват гениталиите) - носи поквара. Този фактор още повече развесели присъстващите на откриването на изложбата. Може би всички в този момент се сетиха за хилядите вицове за свещеници, разказването на които по страниците на българските всекидневници не предизвиква забрана и жалби от страна на църковните власти.

Възприемането на изложбата може спокойно да се опише чрез двете си крайни точки: “Много добре” - “Много зле, скандално, порнографско”. Първо, искам да се спра на тези, които смятат, че изложбата е добра. Имах удоволствието да наблюдавам реакцията на един от уважаваните в България историци, който след обстойно изчитане на текстовете каза: “Много интересна и добра изложба”. Направи ми впечатление фактът, че след него редица научни работници от ЕИМ дойдоха да видят експозицията. Друг интересен момент при представянето бе това, че хората, които се радват на експозицията, като че ли се страхуват и не смеят да опишат своите впечатления. Тази черта се наблюдава, както при младите, така и при по-възрастните посетители. Дали това е прословутата “висока нравственост на българите”, отбелязвана от чуждите изследователи, или пък може би още не сме дорасли и не можем да осъзнаем, да преосмислим красотата и предизвикателството на еротиката, на сексуалното (Скальковский 1848: 48)? Невероятен успех предизвиква изложбата за чужденците. Това се посочва в книгата за отзиви, където се подчертава един недостатък на експозицията - липсата на английски превод на текстовете. Това бих откроила и аз като слабост на тази, впрочем една от добре поднесените напоследък, етноложка изложба. Макар че, в разговора с директора на РИМ - Русе, ст.н.с. д-р Н. Ненов, става ясно защо изложбата е само на български език, а именно трудния превод на специфичните изрази от рода на: “От Дупница съм с извинение”.

Огромно удоволствие достави разглеждането на изложбата от страна на бивша уредничка на ЕИМ, която дълги години завеждаше фонд “Обреден реквизит”. След детайлното прочитане на текстовете колежката сподели, че би сложила повече експонати, взети от други музеи, като предложи например вотиви от фонда на Етнографския музей. Друг колега от ЕИМ, завеждащ фонд “Керамика”, сподели, че изложбата може да се обогати с някои интересни керамични съдове, които се намират в неговия фонд. Интересна реакция предизвика посещението на един млад етнолог, който с глас се смя над текстовете на експозицията. Както подчерта: “Фолклорният еротикон на българите е една съкровищница на културата ни”.

Другата, противоположна, реакция, предизвикана от изложбата, може да се обобщи с думите: “Много зле, скандално, провокативно, лошо”. Тази мисъл е развита в единственото остро изказване: “Продължаваме сексуалната револрюция, продължаваме духовно да деградираме, продължаваме да унищожаваме човешките ценности. Ако те интересува какво попа има под полата, това значи, че си глупак! Йона, 09 г.”.

Интересен коментар сподели и един фотограф, който изрази своите виждания за изложбата по следния начин: “Смятам, че художествените илюстрации са много вулгарни, особено тази с попа”. Подобно отношение дори стана причина да свалим рекламния постер от парадния вход при откриването на една много по-сериозна изложба.

Ще се спра и на изказването на друг от посетителите - лекар по професия: “Тази изложба я видях в Пловдив. Бих казал, че тази изложба е повече антикварна, не виждам в какво може да се намери скандал или провокация. Аз смятах, че в традиционната култура на българите има много повече материали за секса, напротив, тук виждам много свенлив поглед, да, определено шегавита е. Бих казал, че българинът не отдава голямо значение на еротиката. Бих искал повече исторически материал, какво е било виждането за секса през средневековието, например нищо не видях за “испанската муха”, от една такава изложба очаквам повече комерсиалност, екзотика - тук виждам повече академизъм, постничко ми е, искам много повече”.

Докато за доктора по медицина експозицията не носеше и капка еротика и сексуалност, то, явно, за други бе точно обратното. На няколко пъти ми се наложи да залепвам на служебния вход на институцията съобщението-дипляна за присъствието на изложбата в залите на ЕИМ - БАН. Определено, на някого не му харесваше фактът, че сред сериозните съобщения за живота на ЕИМ присъства и дипляна, илюстрираща голото женско тяло. Ще си призная, че упорито слагах и залепвах въпросната дипляна до края на престоя на изложбата.

Както отбелязах, редица колеги от музея изказаха мнението, че изложбата е “порнографска, скандална”. Наличието на таблата с фотографски плаки от еротичната фотосесия, показвана в публичен дом на Русе през 1898 г., предизвика изумление у един от младите ни музейни уредници, който се изказа по следният начин: “Не може в един такъв музей да има фотоси с голи мъже с развяващи се фалоси”. На мой контравъпрос, как той възприема мястото на снимките с голите разкрачени женски тела, той отговори: “Разбира се, жени може, мъже в никакъв случай”. (Да си призная, страшно се подразних от чисто мъжката патриархална позиция на младия ни колега, макар че, от друга страна, този разговор ужасно ме развесели.)

Най-същественият минус на изложбата според интервюираните бяха “дългите, големи текстове”. Не знам дали точно ние, хората, които се занимаваме с издирване къс по къс на информация, които дълго я обработваме и складираме, за да се получи един завършек - можем в случая да се оплакваме от това, че в нея присъстват обемни, макар и добре обмислени текстове. Напротив, според мен текстовете и фотографиите са поднесени деликатно и с чувство за хумор и представляват една прекрасно изложена история на еротиката и секса у нас, преплетена с народния светоглед, закодиран в народната култура. Наистина съотношението текст - предмети в точно тази изложба е несъизмерно, но по моя преценка този факт по свой начин прави изложбата специфична. Така е и според интервюираните, голяма част от които посочиха, че изложбата е нетрадиционна: “Интересно! Смело! Любопитно! Браво на хрумката! Благодаря!”.

В нощта на музеите, 16 май, изложбата беше видяна от над 3 000 зрители. Особена реакция у посетителите предизвикваше възстановката на традиционната кукла-поп от балканските панаири през XIX в. Искам да подчертая, че точно този експонат имаше най-голям успех и в деня на откриването на експозицията. Една от посетителките изказа желание временно да вземе куклата вкъщи, което навежда на мисълта, че би могло да се помисли за комерсиализирането на подобни изложби, разбира се, в рамките на допустимото.

И в края, бих искала да посоча следното: такива изложби - издържани, компактни, които ни карат да се замислим и дори да се напрегнем да четем - ни носят знание и се помнят задълго. Благодаря на РИМ - Русе за професионализма в направата на тази изложба.

© Галина Манолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.09.2009, № 9 (118)