|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АНКЕТА Евдокия Пенкова
1. Ще коментирам частта от 8. до 12. клас, тъй като работя в горната степен на средното образование. Смятам, че са необходими корекции в Държавните образователни изисквания за учебно съдържание (ДОИ за УС) и в учебните програми, защото са нереализуеми. Някои от заложените знания, умения и отношения като съдържателен обем и формулировка са подходящи за университетски курс и могат да бъдат постигнати като резултат в ограничен брой училища. Солидаризирам се с мнението, че училищата трябва да бъдат категоризирани, което ще позволи ДОИ за УС да се прецизират (особено като цели) и да се съобразят с вида на училищата и с профила. Още повече, че категоризацията на училищата е свързана с възможността учителят да бъде по-обективно и справедливо оценен. В програмата за 8. клас има творби, които са трудни за учениците и не се възприемат пълноценно, а други се изучават отново в 12. клас и са включени в програмата за зрелостен изпит, което трябва да се избегне. В 9. и 10. клас се предлагат твърде много произведения, които не могат да бъдат тълкувани достатъчно задълбочено при ограничения брой часове. Освен това чуждата литература има значителен превес спрямо дела на старобългарската и възрожденската литература, което за мен е недопустимо. Наложително е да се промени хорариумът на часовете, особено за 11. и 12. клас. Учебниците и по български език, и по литература са претоварени като информация, в някои случаи ненужно усложнена и несъобразена с равнището на учениците. Сякаш чисто научният подход е абсолютизиран за сметка на достъпното, разбираемото, интригуващото. 2. Изпит след 7. клас е безспорно необходим, защото това е единственият начин за подбор на кандидатите за профилирани и някои професионални гимназии. Задължително трябва да се проверява умението на учениците за създаване на текст върху изучавана творба. Възможно е да се подберат произведения както от 7., така и от 6. клас. От 1986 г. съм член на комисията за проверка и оценка и имам наблюдения върху четири жанра. По мое мнение най-подходящ и уместен е отговорът на литературен въпрос, защото позволява по-голяма конкретност, точност, целенасоченост в сравнение със съчинението разсъждение. Самото формулиране на темата (независимо дали е въпрос, или е наративен изказ) коректно насочва учениците, улеснява ги. Преразказът с елементи на разсъждение също има достойнства и не трябва да се отхвърля като вариант. 3. По въпроса за матурите - крайно време е да станат факт. Струва ми се, че отново може да се обмислят подборът на произведенията и форматът на изпита. Ако се запази тестът, изискванията трябва да се завишат и задължително да присъства задача за създаване на текст, свързан с учебната програма. Два примера относно подбора на този етап - Яворовите „Сенки“ са прекрасен, но труден текст; що се отнася до Ботев, така и не разбрах защо са пренебрегнати „Борба“ и „В механата“ - може би някой се страхува от посланията им. Освен това матурите трябва да бъдат вход за висшите училища, което ще допринесе и за мотивацията на учениците ни.
© Евдокия Пенкова Други публикации: |