ДВЕ ДУМИ ЗА ДВЕТЕ БИРИ.
От ужилени любители на пивото^*

Елеонора Пенева

web

Ще се опитам да се вместя в 1800 знака, макар че това, изчислено в бири, си е едно - няма нищо. Не знам дали “огромни разстояния и часова разлика” знае, но тук наскоро имаше избори и “Бирената партия” се провали. Карай да е весело! Такава е тенденцията.

А относно конкурса смятам, че трябва да бъде обявен под мотото “Патриотична проза”. Поне по мое виждане се открояват следните тенденции - изброявам: тъгата по родината, страданието на майките, тежък гурбет, ключова дума - “България” - оттук: българският бит, нравите в България (много специфични). А за който ги гледа през крив макарон, даже са интересни.

Лятото, разбира се, е сезонът на любовта и рибарите. Но в тая жега как да не са част от “застиналия пейзаж”. Така че нямам нищо против, когато “слънцето пече”, а от “гората” (и по специално) “от дърветата да вее вятър”.

“Нямам предвид тук”, и на други места, “текстът на Ивона Тачева”. В случая “учителите по литература” са си свършили работата. “Почудата ми” се изчерпва с това, че тя е още на ниво “Елин Пелин” и затова не й сервират бира. Справка: “Времето застива”, “морето бучи” - “(то друго да е правило, откак се е появило?)”, “разгулни величия”, “животът в селището”... Оп, момичето носи следващата изпотена. Та, докъде бях стигнала... май няма да се вместя, ако продължавам със “сирашко бледорозово слънце” (бля, бля), което “прогаря посърналия небосклон”. Ами “газениците”, “кандилата”, “чайниците” (трябваше да има опушена иконка) и този дъх на “домашен сапун” и “орехова ракла”. Ай стига бе, в кой век живеем! Да не би Ивончето Тачева да описва “Брега на слоновата кост”, пък ний да не сме разбрали?

Морални разкази? Бягам като дявол от тамян. Пък и какъв морал, като ми пристигна следващата бира. Както казват влюбените и рибарите - Сбогом, чиста съвест!

Знам, че от казаното дотук нищо не се разбира, но това е от бирата. И на мен самата много неща не са ми ясни. Какво е това понятие “сериозна литература” - яде ли се, пие ли се, с жилка ли да го стреляш, с въдица ли да го вадиш? Къде съм тръгнала с това килийно образование? Поне да бях завършила арменското училище! И откога импресията не става за кратка проза? А разликата между уважение и “самоунижение” - все думи, “запратени в абстрактността публичност” (по-абстрактно не може да се напише).

И какво съм се замотала от тия бири, ами не взема (съвсем по български) да опъна едно кисело мляко и да избродирам някое и друго “ковьорче”. Предупреждавам: “Никаква мизерия”!

Как ще стане ли? Тайна - майна!

© Елеонора Пенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2005, № 8 (69)