ЗЕЛЕНА МОЛИТВА

web

В памет на Джула

Не тревожете моя дух,
влъхви нетърпеливи,
не чакайте, коне алчни,
пред неговата ясла -
каквото и да има там,
не е за вас и няма и да бъде,
тъй както никога
за никого не е било:
светилниче, скатано в шепа,
усмихната сълза,
блажено потна пот,
навита на пружина мисъл,
години пролети от обич,
страст като небесно откровение,
доверие без капка доверчивост,
съмнения без мнителност,
гняв без омраза
и две очи зелени -
не на Бога -
Нейни.

Къде бяхте, влъхви тлъсти,
когато Го разпъваха,
защо не му поднесохте
последен дар -
поне клас жито на изпроводяк,
вие, които не последвахте
мисълта и словото му,
само славата обсебихте
и Витлеемската звезда
превърнахте в имот,
на който няма място
за чужди крак и чужди глас;
така увиснах заедно с другите
без почва под краката,
ням, глух и сляп
и чак сега - минути преди края -
проскърцването чувам
и виждам как полека се открехват
на Истината портите зелени -
не на Бога -
Нейни.

Ще ви повикам,
влъхви неизбежни,
когато дойде час
не за зачатие и рожба свише;
за безпорочна кончина -
отлитане с радост,
щастливо Там и Тук,
сияеща, ликуваща душа,
свободно като жълт лист тяло,
звън на безезични,
но тържествени камбани,
усмивка колкото небето,
рани без болка, сълзи без сол,
покой в света на хората
и кротък вой на кучета обични,
ум, стигнал планината,
в която лежи прахът й,
и чакат, чакат, чакат
две обятия зелени -
не на Бога -
Нейни.

Сърцето ми ви моли,
влъхви безсърдечни,
стъкнете огън
върху яслата на моя дух,
ако звезда се появи,
за да погледа,
прикрийте я
с опушено стъкло,
изтрийте всички дири
на спомени и сенки,
за да остане чист и светъл пътят
нагоре и напред -
към Необятното,
което рано или късно
ще прати пратеник,
за да зачене тук
безсмислената си поредна рожба,
без грях, без гърчове и болка,
само с две сълзи зелени
- не на Бога -
Нейни.

© Боян Обретенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2015, № 6 (187)