ТВОЯТА ПОТ

web

Върху кофа с боклук
в далечен лагер
край Владивосток
лежи
наказан,
отречен
и оплют,
поетът
Осип Манделщам
и скоро
ще умре
от глад
и тиф.
Върху кофа с боклук
в центъра
на Москва
лежи
пиян
от постове,
пари
и почит
писателят
Александър Фадеев
и скоро
ще си пръсне
черепа.
Зад двамата -
еднакво потен път,
усилия еднакви
и отстояване еднакво.
Упорство.
Воля.
Вяра.
Еднаква пот
с различни
резултати,
но с еднакъв
изход.
Аз знам,
че Там са се видели,
спокойни вече,
изпили
всички чаши,
и в един бокал
събрали
общата си пот.
Такъв коктейл
ви чака всички -
извикали са
към земята -
защо потите се
различно?
В пот заченат е човекът.
В пот се ражда.
В пот живее.
В пот умира
(при инфаркт).
Потта е негово
предопределение.
Предназначението свише -
от Него,
Нея
или както там
наричаме го още.
Потта е тази сол,
която прави хляба,
целувката,
сълзите,
вградена е в темелите
на къщите,
в курбаните за здраве,
в погачите за сватба
и в погачите за помен.
Потта е Млечен път
между човека и небето.
Потта е втора кръв.
И само ти
си неин собственик.
Единственото същество,
комуто тя е дадена.
И само ти решаваш
как да я пролееш.
Само ти избираш
кофата на Края.
Тази дребна подробност.
Този страшен избор.
Този тъй
безсмислен избор.
След него идва
коктейлът на всеопрощението.

© Боян Обретенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.12.2011, № 12 (145)