Боян Обретенов

Не искам да се надбягвам по спиралата на времето, нито да се катеря на четири крака по стъпалата му, а най-малко да лазя по корем върху опъната му права.

Не искам всичко. Просто защото не може.

* * *

Не искам да дишам с дъха на претъпкания автобус.

Не искам да ме пипат, не искам да ме питат. Камо ли разпитват.

Не искам да участвам в засади.

Не искам да съм част от човечеството. Предпочитам то да вирее в мен, да се разхожда по артериите ми и да буботи в главата ми. При условие, че не ме заглушава.

Не искам да нося астраганен калпак, нито да съм предводител на овни.

Не искам да воювам с паяци.

Не искам да се равнявам по фланговите.

Не искам супа от сълзи.

* * *

Не искам да ми олеква от чуждото страдание. Така, както не искам то да се полепва върху мен.

Не искам да гледам хората през мерник. Трябва мушка.

Не искам да съм буфосинхронист.

Не искам да се потя, подобно на Философа, в спорове с простаци.

Не искам да ме галят с ледени пръсти.

Не искам да изпитвам нито истерията на вярата, нито истерията на безверието. И двете свършват с бездната на тъпотата. А тя е бездънна.

Не искам да се моля със страх, нито с упование. Нужна ми е мъдростта на Бога, не неговата милост.

Не искам да загубя Дявола в кръвта си.

* * *

Не искам Бог да спасява нас, нито децата и животните.

Нека спаси идиотите.

Нали поне те са невинни.

* * *

Не искам да търся Божа промисъл в човешката глупост.

Не искам да оправдавам скучните хора, даже ако са се родили такива. Да си скучен е не само нечовешко, то е антиприродно.

Не искам да слушам как умиращите за Цезара го поздравяват.

Не искам да се уповавам на гнева на мравките.

Не искам да ме гъделичка наслада от яростта на избиващи се петли.

Не искам да замре воят на разгонени кучки.

Не искам прилепът да се държи като мишка. Той е създаден да лети.

Не искам китовете да се самоубиват.

* * *

Не искам поетите да приличат на кучетата си.

Не искам джуджетата да са героите на Снежанка.

Не искам да гледам как умират чайки под горящия диск на созополския залез.

Не искам дъждът да загуби тъгата си, снегът - радостта, нощта - опиянението, и утрото - ужаса.

Не искам да намирам в полозите на надеждата си зърна от градушка.

Не искам да ме будят куршуми, изстреляни изпод възглавницата ми.

Не искам да съм длъжник на пролетта само защото е дошла.

* * *

Не искам спокойната съвест да е разменна монета.

Не искам трофеи.

Не искам милостиня от разсъмването.

Не искам пощада от изкуството.

Не искам да дундуркам недорасли.

Не искам да ме газят мравки.

Не искам религията да бъде прошка.

Не искам да ровя в чувала на бъдещето и да се надявам на подарък.

Не искам да се кая за греховете си. Те са такива, че разкаянието ще е предателство. И към себе си.

* * *

Не искам да се привързвам към хоризонта си.

Не искам да прислужвам на себе си.

Не искам нищо да е по-близо или по-далеч отколкото е.

Не искам забравата да се превръща в спомен.

Не искам да спя под откритото небе на изчерпала се взаимност.

Не искам спомените ми да се размекват от жал към старците и онеправданите. Първите би трябвало да са горди, вторите - да се борят.

Не искам всички хора да са братя. Достатъчно е всички братя да са хора.

* * *

Не искам да сънувам баща си гол.

Не искам с вино върху гробовете да мия лицата на мъртвите.

Не искам гробищните цветя да пречистват дъха на живите.

Не искам чудеса с познат образ.

Не искам паметници от кръв, пот и сълзи. Даже собствен.

Не искам да се обръщам натам, където има само гняв.

Не искам да бъда задушен от сънищата си.

Не искам да получа онзи футбол, който майка ми отказа да ми купи много, много тогава. Нека остане поне едно нещо, което да ми предстои.

Не искам да изчезне въздухът, наситен с мирис на печени чушки, дим от есенни листа и спомени за печени кестени.

Не искам да се сливам с дъжда под земята. Обичам го тук и сега.

Не искам да спра да очаквам.

* * *

Не искам блатната вода...
не искам блат...
не иск...
н...

* * *

Не искам да казвам, че не съм бил аз. Напротив, винаги съм бил аз и ми е било приятно.

Не искам да бъркам из кошовете с нечисти спомени. Там няма нито един мой.

Не искам да заболявам от сянка в коленете - когато, без да щеш, се стелеш пред Нечия осанка.

Не искам да се умилквам на думите, да ги лаская или подкупвам. Нека изпитам докрая сладостния ужас на страшния им съд и ужасната сладост на чистилището им. А раят - той все едно е само предчувствие.

Не искам цифри да заменят живота ми от букви.

Не искам да се вмествам в тирето между двете дати. Време мое, още има време да се пръскаш като семе на глухарче в нищото напред.

Не искам да призная, че времето съществува извън мен.

Не искам надгробните паметници да са връх на битието.

Не искам вече да се раждам ненавреме.

* * *

Не искам виещите по луната да прогонят звездобройците.

Не искам доказателства, че Земята се върти. Стига ми неумолимият ход на пълнолунията.

Не искам водата да ме поздравява с белите кореми на измиращите риби.

Не искам да ме лазят хищни тръпки от хрущенето на мишлето в котешките зъби.

Не искам да убивам прилепи.

Не искам да ме озлобява фактът, че съществуват и други хора.

Не искам да заглъхне тракането на размножаващи се костенурки.

Не искам да спре ритмичното облизване на котката, предвещаващо гости.

* * *

Не искам да крещя от корема на кита. Ехото ще ме убие.

* * *

Не искам да се лекувам от наивност.

Не искам да се съмнявам в съмнителното.

Не искам да се уповавам на безсъмненото.

Не искам да ме заслепява прозрачното.

Не искам да разбирам разбираемото.

Не искам да приемам видимото.

Не искам да вярвам в ясното.

Не искам да съм кредитор на преходното.

Не искам да съм длъжник на времето си.

Не искам да съм подчинен на очевидното.

Не искам да съм слуга на непреодолимото.

Не искам да знаете за мен друго, освен това, че съм. Докато...

* * *

Не искам да пъхам с треперещи пръсти баничка в беззъбата си уста.

Не искам да спя върху постелка от дребни монети.

Не искам бедността ми да прерасне в сърдечен порок.

Не искам да виждам света през очите на просяка.

Не искам да си представям какво има в главата на богатия.

Не искам да ме гложди изкушението да бъда безгрешен.

Не искам да се моля на слепи икони.

Не искам да връзвам от мечтите си салове.

Не искам да се плезя на онемели камбани.

Не искам да съм победител на умрели кучета.

Не искам да ме разпъват ангели.

Не искам да се уморя да тичам подир ветровете в главата ми.

Не искам да се умирисвам на тамян.

* * *

Не искам да ме изпълва с нега миризмата на партенки, превърната в ухание на кейк.

Не искам да меря преживяното с топящия се фитил на газената лампа.

Не искам да се храня с мършата на миналото.

Не искам да се спотайвам в сянката на бъдещето.

Не искам да ме подхлъзват мимолетни паркети.

Не искам чужди слънца в оранжерията на моите мисли.

Не искам нищо и никой, пък бил той Бог, Пророк или самият Живот, да ми отнеме тихия екстаз от преоткриването на всеобщото съществуване. Той е жив у мен, откакто съм жив.

* * *

Не искам да се явя пред Господ по чорапи.

* * *

Не искам да си застилам с дрипи от страст. По-добре безпощадно гол нар.

Не искам дъвка от нагони.

Не искам да стане неосезаем дъхът, лъхащ от дъските под леглото ти, от ъгъла с паяжината, от червилото върху чашата, от всяко копче на шлифера ти.

Не искам да съм миманс зад завесата на косите ти.

Не искам да изчезне пронизващата тръпка от гледката на внезапно счупен маникюр.

Не искам и да знам дали помниш. Какво е различният живот, ако не различни спомени, изживяни общо.

Не искам да носиш шапки от есенни листа.

Не искам да избелеем.

Не искам да си разменяме утешения под миризмата на изкипяло кафе.

Не искам да се надбягваме със сланата.

* * *

Не искам да казваш "Обичам те".

Нашата вселена е: "Обичах те".

Както ако кажем с радост някой ден: "Живяхме".

* * *

Не искам животът да повтаря приказките.

Не искам от Паганини непременно да къса струните си, нито от Ван Гог да реже ухото си.

Не искам тълпите да умират под реквиема на Моцарт. Той го написа за себе си.

Не искам глухите да честват Бетховен като свой патрон.

Не искам дресирани славеи.

Не искам да подозирам съмненията на Хамлет.

Не искам плейбек.

Не искам да се разделя с цирка. Който е в мен.

Не искам да ме приспиват умиращи лебеди.

Не искам да се трогвам от плача на шута. Той си е негов проблем.

* * *

Не искам да сядам на една маса с глада ви. Предпочитам жаждата. Тя не може да се залъже.

Не искам да препречвам пътя ви към Голгота. Там е Възкресението.

Не искам да сте Нечии.

Не икам да ви изгубя.

Не искам да вървите срещу сенките си.

Не искам да изгаряте от слънцата си.

Не искам да се давите в усмивките си.

Не искам да ослепявате от сълзите си.

Не искам да проклинате къшея си.

Не искам да ви разстрелват миражи.

Не искам да се прахосвате в лов на вещици.

Не искам яростта да ви бъде убежище.

Не искам да воювате гузни.

* * *

Не искам да раждате от страх.

Не искам да любите с омраза.

Не искам да се спасявате с бягство.

Не искам да се изплъзвате от себе си.

Не искам бичове от минало по гърбовете ви.

Не искам да се заробвате с бъдеще.

Не искам да се отричате от срама си.

Не искам да се стеснявате от достойнството си.

Не искам да се криете от децата си.

Не искам да се замервате с мечтите си.

Не искам да губите музиката. Разберете го.

* * *

Не искам люлка от фрази.

Не искам да се доверявам на Вергилий.

Не искам пинокиовци да ме водят за носа.

Не искам да разчитам на Ариадна.

Не искам да козирувам под звуците на Вагнер.

Не искам да съм двойник на Хемингуей.

Не искам вакханалии с поетеси.

Не искам Пегаси с кръст за храброст.

Не искам да ме обайва лирата на Нерон.

Не искам да живея в история от мемоари.

Не искам да не знам.

* * *

Не искам божествена любов.

Достатъчно ми е, че открих реброто си.

Текстът е част от подготвената за печат книга "Състояния в бездната".