Александър Шпатов

web

"Скъпи колеги механици, колеги инженери, колеги програмисти, колеги техници, сега всички вие се изправяте пред най-сложната машина, която някога сте срещали - ..."

из Словото на ректора пред първокурсници от Медицинска академия¹

- Как така? Но къде е докторката?

- Медицинската сестра, за която говорите - натърти лекарят, - вече не работи тук. С тия процедури се занимавам аз. Името моля.

Замисли се малко, дори понечи да си тръгне, но после веднaга изстреля името, номера и кръвната си група.

- Нулева? Универсален донор, значи. Знаеш ли какво е това?

- Тъй вярно - вените по ръцете му изведнъж избиха, - АВ групата е универсален приемник, а нулевата група - универсален донор, защото може да бъде преливана на индивиди с всякакъв вид кръв. Това е така, защото кръвните групи съдържат различни антитела в кръвния серум, които, неправилно смесени, предизвикват имунна реакция. Така група А е алергична към антиген В, а група В - към антиген А. Група АВ не съдържа антитела, а нулевата група съдържа и А, и В антитела. За преливането на кръв има значение не толкова наличието на антитела в банката, колкото собствените антитела в организма ни. Ето защо нулевата кръв може да се смесва с всички групи, въпреки че тя съдържа антителата А и В. Така че, ако в болницата няма други банки, то моите винаги ще свършат работа.

- Добре, много добре даже - усмихна се лекарят. - А да си боледувал наскоро?

- От десет години и хрема не съм хващал. Пазя се, много добре се пазя, защото знам, че иначе е опасно. За кръвта, де.

- Хубаво - пак усмивка. - А да си губил наскоро кръв? Нали знаеш - трябва да са минали поне два месеца...

- Всеки 2 седмици по една банка от 500 ml, на Коледа и Великден по две.

- Моля?! - лекарят застина на място. - Ти изобщо знаеш ли колко опасно е това? Та това си е чисто самоубийство. Сега на тебе ще трябва да преливаме... Как въобще си жив още? - спира за дълга дръпка от цигарата. - И от колко месеца го правиш?

- Десет години и два месеца, 152 литра, 304 банки, ако не се лъжа.

- Лъжеш! Това е невъзможно!

- Вижте ми картона, като не вярвате.

- Но... но... Тази сестра - веднага ще съобщя... Та това е против всички правила, против инструкцията, против пациентите! Организмът може да възстанови качествата на кръвта най-малкото за 2 месеца. Сигурно всичките тия твои банки са некачествени...

(Е, това вече беше в повече.)

- Стига с нервите, докторе - леден глас и убийствен поглед. - И без да се обиждаме, ако може. Докторката всеки път пускаше изследвания - никога не е имало проблем нито с хемоглобина, нито с белтъците, нито с тромбоцитите... всичко беше супер. Знаете ли вече колко операции е имало с моята кръв?

- Не ме интересува, има си правила в тия работи, то така ако можеше... Довиждане, ще се видим след два месеца. Дотогава трябва да ядеш повече от...

(Най-точно ще бъде ако кажем, че кръвта му кипна.)

- Ако не искате, ще го направя и сам, дайте ми само иглата. Толкова пъти съм гледал, все нещо съм запомнил.

- Невъзможно. Още веднъж ти казвам - това е абсолютно противопоказно. Организмът си има нужди - броят на червените кръвни телца например...

- И аз имам нужди, и толкова други имат нужди. Слушайте - има някои операции, при които отиват до 12 литра кръв. Ами ако нямат толкова в болницата? Какво - ще ме чакат мене пет години ли? И ето например - застрелят някого, с ловна пушка да речем; карат го после, оперират го - ама като кръвта шурти навсякъде? Докторите преливат, правят там каквото трябва, но като банките свършат? Какво правят - от пода ли събират кръвта?

Докторът само го слуша и дърпа здраво от цигарата.

- Знаете ли какво е - нищо не знаете. И ето сега съм решил да помагам, с каквото мога. 152 литра кръв - не е малко, нали? В нищо друго не ме бива - аз съм донор, универсален донор, фабрика за кръв и нищо повече.

Докторът пали вече пета цигара и продължава да слуша съсредоточено.

- Как се възстановявам ли? Това ли се чудите? Важното е как мислиш. Само това - как мислиш. Кръв, кръв, кръв - по цял ден седя до прозореца и само за това мисля - кръв, кръв, кръв, трябва ми кръв, повече кръв. И организмът се убеждава и наистина работи.

Пепелникът е пълен, цял рояк тютюневи духове бродят из стаята.

- Разбира се, и храната е важна - шоколади, коприви, течности... Но мисленето, докторе, мисленето - откъде идва кръвта, къде ще отиде, на кого ще се помогне - ето кое важното. С каквото можеш, трябва да помагаш. Аз така казвам: и един човек да се спаси, пак ще е нещо. За десет години, дано поне един човек... Така ми е отредено - да дарявам, да помагам... Знаете ли, и самите доктори даряват като видят, че няма повече кръв. Ама всеки ден не е възможно, нали така - а пък всеки ден им се налага. Затова съм аз, докторе, затова е фабриката...

Лекарят продължаваше да мълчи. Само загаси цигарата, подаде му някакъв формуляр за подписване, после взе ръката му, извади иглата, заби я в свивката и след секунди кръвта запъпли по прозрачната тръбичка.

- Само по изключение, да не си помислиш нещо - каза му, докато банката бавно и величествено се пълнеше.

След десетина мълчаливи минутки всичко беше готово. Лекарят извади иглата, почисти с памуче и прибра кръвта в хладилника.

- Благодаря, докторе - каза накрая затворникът, а надзирателят веднага го поведе към килията, където нашият универсален донор трябваше да излежи доживотната си присъда.

Без право на замяна. [обратно]

© Александър Шпатов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2008, № 2 (99)