Дял I. Устна словесност

Б. Други произведения
4. БАЯНИЯ

Александър Теодоров-Балан

web | Българска литература. Кратко ръководство

§ 27. Същността на баенето състои в "басните" или формули, с които се моли или заклева известна болест да напусне предмета, дето се е поселила. Такъв предмет е най-напреж човекът, а после и добитък, пчели, нива. Думите от баенето се придружават и с обредно действие било на самата "баснарка", която изпълнява техния смисъл и приготвя материален лек, или на баснарката заедно с болния човек. Така басните и драматичното действие при тях носят белези на стари молитви, с които се е обръщал човекът към природата, отдето му дохождали всички добрини и напасти; поради това и в тях се съдържат посочвания за отдавнашната култура на народа. Изпърво всякой се ползувал с тях за да се сношава с ония същества, от които зависели свръхчовешките явления в света и ги пял; но по-сетне те станали призвание на особени лица и почнали да се думат тайно. През течение не времето и "басните" претърпели различни промени, между които и замяната на някои езически същества с християнски.

"Басните" се употребяват днес най-вече против болести, за които се вярва, че са духове, дошли отвън и защото са били с нещо разгневени; със силата на словото болестта се повръща пак назад, а може да се напрати дори и на друг човек или на цяло село. При баенето играят роля главно огънят и водата; обредите за лекуване се вършат при пълна тишина; особено действува времето при изгряване на слънцето; болестта се оставя и по полско храсте с късове от дрехата на болния; за да се умилостиви и премахне, предлага и се храна, обещава й се покой и се уверява, че дето е дошла сега, за нея няма ни ястие, ни постеля. В познатите формули за баене има лирично обръщане към болестта с молба ("добрица сестрица", "медена хубава леличка") или с хула; после се гата от що може да е произлязла болестта (от мъж, от жена, от настъпени змийски кости и вълчи челюсти), и напокон от каквото и да е, тя се праща в пусти гори, места и камънаци, дето петел не пее, куче не лае, вода не тече, дървета не растат, слънце и месец не греят; в заключение се желае на болния да се очисти като чисто сребро, да се отърси като ръжен клас, да му олекне като на леко перо. С епична обработка са ония формули, дето се представя сам болникът, че бяга от гнева на сестрите болести ("три сестри мариини") и среща света мати Богородица: тя го уговаря да не се бои, защото ще прогони болестите из него, който е "с кръст кръстосан, с миро миросан"; нейни помощници в тая работа са Господ, св. Атанас, св. Илия. Когато се описва болестта "ерметик", че пие и смучи глава, очи, сърце, мозък, жили, или пък се рисува "страшен страшник", с една устна до небо, а другата до земя, нам се представя оня дух "нежит", когото е заклинал в апокрифните си книги поп Йеремия.

Против болести се записват баялни формули, та се носят на тялото във вид на муска (амайлия); записват ги и попове - при което те биват някои апокрифни молитви или черковни тропари, - и турски ходжи с текстове из корана. Покрай баенето над тайните природни сили се действува още с врачуване и с магии: първото за да се предотвърне пакост или да се открие злодеец, а второто за да се отведе "божественото" разположение от чужди лица и предмети върху наши.

§ 28. Материалът на произведенията от устната българска словесност, бил той оригинален, или зает, е обработен изобщо при обстановка бедна, под образи прости и със слабо мотивиране между отделните части на съдържанието. В песните с лиричен характер чувството бива и нежно, и дълбоко, но от вседневните и сурови елементи на образите изказът му не добива сила. Събитието от епичната песен се разказва без напрежение, тъкмо защото обстановката е само стилистична фигура и всичко се свежда към грубата юнашка сила. Слабият смисъл за свръзката между причина и следствие личи особено в произведенията, които са образувани от два или повече самостоятелни мотива, - които са кърпеж. Езикът на приказката съвсем рядко помага на свойствения на това галено дете на фантазията драматизъм. Възможно е да не сме имали добри записвачи на приказки, за които се иска по-голяма вещина; обаче и от състава им се види доста ясно ниската степен на обработката. Едровити по форма пословици се падат рядко, а гатанките често употребяват метафората яко несръчно за предмети за отгатване. Нашите народни умотворения сякаш не увличат душата на певеца или сказувача, та да го накарат да излее своята страст: тя бива значителна, но не се забелязва под типичните сравнения и хиперболи, под образа на веществените предмети на вседневния труден и мълчалив живот. На формата народът не е посветил току-речи никаква грижа. Това ще да е мислил негли и Безсонов, когато е отсъждал за българския епос, че не е получил тънко изящество, но печели със запазена първобитност.

© Александър Теодоров-Балан
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.12.2007
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896.