ДЯЛ I.
УСТНА СЛОВЕСНОСТ

Александър Теодоров-Балан

web | Българска литература. Кратко ръководство

§ 5. Устната или народна словесност обнима ония словесни произведения, които са създадени и съществуват в живата и променлива реч на народа. Те преминуват из уста в уста, предават се от поколение на поколение и непрестанно се менят. Това устно предаване на народната словесност из род в род й е спечелило името "традиционална литература".

Устната словесност се явява винаги преди писмената, както изобщо словото се явява преди писмото. Нейните произведения могат по-късно и да се записват, но с това те не стават и произведения от писмена словесност, защото и след записването все продължават да съществуват в народните устни предания. Устната словесност се отличава от писмената както по своето потекло, така и по своя характер. Тя е преди всичко словесност естествена, която се създава по едно общо искане на народната душа. Когато всинца от народа се намират на еднаква степен на развитието, те имат общи за всички възгледи върху себе, върху природата и върху своите отношения към нея; тогава всяко явление, всяка по-видна случка или събитие в народния живот еднакво досягат общата маса и всякой приема еднакво участие в нейните веселия или тъги. Народът в своята цялост се чувствува в едно настроение и за него той дири един общ начин за изказване. Явяват се народни сказувачи или певци, които имат дарба да възпроизвеждат движенията на народната душа и стават тълкуватели на това настроение: те инстинктивно го предават в такова съдържание и форма, в каквито го е схващал целият народ, без да създават нещо лично свое. Така народът е сам естествен автор на устната словесност, която се пази в живата му реч. Инак произхожда писмената словесност: тя изразява частните искания на душата на една определена личност. В народа има съсловия и лица, които взаимно се различават по своето образование и нееднакво схващат вънкашния свят и своята свръзка с него; те имат свои частни и лични възгледи, свои особени понятия и чувства, които според своите способности изказват в произведения, дето всичко е свързано с тяхната личност. Понятията и чувствата им могат да бъдат и такива, с които да е съгласен целият народ; ала те са изработени не от самия народ, но се издават като деятелност на особен един автор. Той съзнателно ги обработва в съдържание и форма, които отговарят на собственото негово схващане и вкус и така създава произведения изкуствени, които за него, и за други се запазват само чрез писмо.

В естествената, устната словесност сказувачът или певецът е досущ пасивен: той просто предава с думи това, което съществува в душата на всички от народа; неговата личност стои зад произведението, което оставя да се развива напред самò, без да го спира тук там, за да изказва по него своята оценка; и ако понякога тоя сказувач извърши в народното произведение някоя промяна, тя е пак само отражение на промяната в народния възглед, или пък зависи от една самодеятелност, която се простира най-вече върху подробности от формата на произведението. Срещу това в изкуствената, писмената словесност всичко е лична работа на автора на произведението: материалът и формата навсякъде издават особената деятелност на личността, която посредствено или непосредствено влиза в самото произведение, и ту одобрява, ту осмива отделни неща в него, ту сравнява известни идеи помежду им, или се старае да увлича подире си тия, що го четат или слушат. Народната словесност, като естествена, е самият живот на народа, както се той съдържа в неговите познания, постъпки и вяра; изкуствената словесност пък е само отражение на тоя живот в личната преработка на отделните свои автори. В произведенията на естествената словесност не се съглежда отличие между ум и фантазия, между проза и поезия, защото първоначалната душевна деятелност на човека се е стремила към едно общо задоволение на душевните му потреби. Тепърва в по-сетни период на културата, когато се развиват особени потреби за хубост, за истина и за добро, се раждат и самостоятелни видове произведения от поезия и от проза; а то са вече произведения на изкуствената словесност.

Първата култура на народа е изразена в устната му словесност, а в писмената словесност се изказва нейното нататъшно развитие. Обаче с писмената словесност не се пресича и съществуването на устната: и едната, и другата могат да живеят дълги векове една до друга, като оказват и взаимно свои по-силни или по-слаби влияния. Културата на народа продължава своето развитие и в двете тия словесности, в които времето и животът внасят своите неминуеми промени. Задачата на всяка писмена словесност е да подтикне колкото се може по-напред народната култура; в това тя сполучва само откак си усвои характера на устната словесност и чрез него се стреми да внася между народа по-усъвършенствани възгледи.

§ 6. Произведенията на устната словесност се делят на песни, приказки, пословици, гатанки и баяния.

За изучаване тия произведения е необходимо те да се съберат из преданията на народа и вещо да се записват и издават в особени сборници. Събирането и записването на произведенията от българската словесност се започна у нас твърде късно. Първа сбирка "Български народни песни и пословици", 1 книжка, се издаде от Ив. Богоев в Пеща, 1842, 16°. 63 стр.; от него същия под името му И. Богоров излезе в София на 1879 друга книжка "Български народни песни", бр. 1. 8°, 62 стр. Издателят е доста подбил цената на своите книжки, като е записвал материалите небрежно и си позволявал още да им преправя езика. С особена ревност, но и с фантастично увлечение е събирал и тълкувал материали от нашата устна словесност Г. С. Раковски, от когото една от всяка страна интересна сбирка имаме в книгата му "Показалец", Част I, Одеса, 1859, 8°. Х+144 стр. Важен и до сега още високо оценяван сборник от "Български народни песни" се яви тепърва на 1861 г. от братя Миладиновци, Димитър и Константин, в Загреб, 8°,, VIII+542 стр.; второто издание на тоя сборник, приготвено в София, 1891, от наследниците на покойните братя, е извършено без всяко умение, и затова е пълно с грешки. Подир Миладиновския сборник изданията с народни материали, които е прието у нас да се наричат обикновено "народни умотворения", зачестиха повече и до последно време ние се сдобихме със следните отделни издания: "Сборник от разни народни приказки и песни" от Г. X. Н. Лачоглу и Н. М. Астарджиев. Част I. Русчук, 1871. 16°, 128 стр.; книжката е важна повече зарад своите приказки и се намира сега твърде рядко. "Български народен сборник" от В. Чолаков. Част I. Болград, 1872. 8°. ХХІV + 356 + XII стр.: в него по-голямата част е завзета с описания на народни обичаи по различни случки в живота и с голям списък от пословици. "Веда Словена", български народни песни от предисторично предхристиянско доба, от Ст. И. Веркович. Том I. Белград, 1874, 8°, XVIП+545 стр.; том II, С. Петербург, 1881. 8°. ХІV + 583 стр. Това са песни, събирани, както се казва, между помаците в североизточна Македония и в Родопите; в първия том влизат само 15 песни, с френски превод насреща, и едва от тях има 1532 стиха! Във втория том песните са много повече и много по-малки, като са придружени и с кратки бележки за обредите, при които се пеят. Върху това издание на Веркович лежи подозрение, че е измайсторено от него самия, или от някой негов хитър помагач; материалът съдържа такива неща и думи, каквито не са намерени до сега нийде другаде в устните предания на българите или на други славянски народи. "Българска мъдрост. Български народни гатанки" от Т. Маринов; Книжка I, София, 1879, 8°, 52 стр., с 777 гатанки, от които 157 съчинени от издателя, а другите заети повечето из сборниците на Миладиновци и на Чолаков и преправени. "Сборник от български народни песни" от С. Ив. Б(оянов). Книга I, София, 1884, 8°, 166 стр. "Сборник от български народни писни" от Н. Бончов. Варна, 1884, 8°, 192 стр. "Сборник от народни старини. Книга III. Български народни приказки и верования" от К. А. Шапкарев. Пловдив, 1885, 8°, ІV + 162 стр. За първа книга от тоя сборник се броят "Материали от животоописанието на братя X. Миладинови". Пловдив, 1884, 8°, 61 стр., а втора книга е описанието на "Руссаллии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в южна Македония". Пловдив, 1884, 8°, 30 стр. По-нататък Шапкарев продължи да издава богатата своя сбирка от материали под името "Сборник от български народни умотворения", София, 1891, 8°; от него излязоха - книга I, със самовилски, религиозни и обредни песни, стр. 174, и като нейно допълнение книга VII с описания на обичаи, обреди, суеверия и костюми, стр. 288; книга III и IV с песни из политическия живот, стр. 392+ХVІІ, и книга V и VI с песни из обществения, семейния и частния живот, стр. 547. В подирната книга се намира на стр. 480-524 азбучна таблица на всичките песни от сборника, с отбелязани към тях варианти от другите наши издадени сборници. Всичко това е само първата част от материала на Шапкарев, записан доста грижливо и сподирен от полезни обяснения, но непробран с исканото за него умение; във втора и трета част остава да се издадат събраните още приказки, пословици, гатанки, игри, всякакви добавки и най-после речник. "Стананик или Коладник. Сбирка от коледни старонародни обичаи, стананувания, коледни песни" от И. Р. Блъсков. Варна, 1886, 16°, 32 стр. "Баба Яга, или сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи" от свещ. П. Цв. Любенов. Търново, 1887, 8°, 86 стр. Името "Баба Ега" се види да е лъжовно създадено от събирача въз основа на клетвата "ега го поразила", сир. дано го поразеше (мисли се някой зъл женски дух), и на съображението, че у русите се вярва в една вещица "Баба Яга", която най-често борави в приказките. Същият събирач издаде и друг ред народни поверия, лекувания, забавления, обичаи, пословици и гатанки под името "Самовили и Самодиви". София, 1891, 8°, 139 стр.; обаче за самовили и самодиви се говори тука само на стр. 124-126. "Родопски старини, или сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречие, приказки, паметници, предания, описания и пр. на родопските жители" от С. Н. Шишков издава се във вид на повременно списание и до сега са излезли книжка I, 30 стр., книжка II, 56 стр., книжка III, 59 стр. и кн. IV, 48 стр. Пловдив, 1887-1892, 8°. По отбора на своя материал и по начина на неговото записване се отличава излязлата на 1889 година книга I от "Сборник от народни умотворения, обичаи и др., събирани из разни български покрайнини", нареждан от А. Т. Илиев. София, 8°, XXVIII + 320 стр. В тая книга са поместени обредни песни, придружени повечето с диалектологически и някои тълковни бележки, и са оставени за други три нататъшни книги събраните още сватбарски и други песни, пословиците, гатанките, баенията, различните обичаи и обреди, поверия, предания и пр. "Български притчи, или пословици и характерни думи", събрани от П. Р. Славейков, се издадоха в I част, от буквата А до Н, в Пловдив, на 1889, 8°, ХХХІІ + 320 стр. Между българските пословици и поговорки, които са тук-там поизправени и не толкоз умело пробирани, се срещат в тая книга и не наши - турски и гръцки пословици в български книжовен превод. Най-бележито издание за материали от устната ни словесност е основаният в 1889 и до сега продължаван "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" от Министерството на Народното Просвещение в София. Всяка книга от тоя сборник (излезли са вече 9) съдържа особен дял от 150 до 300 стр. г. 8°, пълни с всички видове народни материали, в които се изразява народният живот и творчество; материалите са записвани и нареждани по еднаква обработена система, а много от песните са обнародвани и със своите напеви; за носиите от различни български крайни има приложени картини на мъже и жени, с бои и без бои, а за бита на българина - рисунки на жилища и уреди. "Жива старина, етнографическо (фолклорно) изучаване на Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Берковско, Оряховско и Врачанско", от Д. Маринов. Русе, 1891-1892. 8°. В издадените три книги от това един вид повременно списание се обясняват суеверията на народа, кн. I, ХХ + 189 стр., родовното деление в западна България, кн. II, ХVІ + 306 стр., челядният живот на народа, кн. III, Х + ІІІ + 283 стр.; широките обяснения на събирача на много места разрушават изворската свежест и оригиналност на материала.

Към тия наши отделни издания и сбирки трябва да пригодим и други няколко такива книги, издадени на чужди езици; със своя материал те еднакво ни служат за изучаване българската устна словесност. Те са: "Болгарскiя песни из сборников Ю. Ив. Венелин, Н. Д. Катранов и других Болгар" от П. Безсонов. Москва, 1855, 8°; в I том влизат покрай увода, XVIII стр., две обширни разсъждения - за сръбския и българския епос, 136 стр. за граматиката на новобългарския език, 156 стр., и юнашки песни, 268 + ІV стр.; във втория том, ХІІ + 143 + ІV + 46 + VІ стр., са поместени други видове народни песни, както и изкуствени стихове на български език. У Безсонов са препечатани всичките 12 (юнашки) песни от книжката на Богоров от 1842 г. и българските 27 песни от сръбската рядка книга на Вук Стефанович (Караджич) "Додатак к Санктпетербурским сравнительним рjечницима свиjу jезнка и нарjечнjа, с особитим огледима бугарског jезика". Виена, 1822, 4°, 54 стр. "Народне песме македонски бугара" от С. И. Веркович; книга I. Женски песни. Белград, 1860, 8°, ХІХ + 373 стр. "Памятники народнаго быта болгар" от Л. Каравелов; книга I, която съдържа пословици, поговорки, народен календар, народни имена, легенди и българско словарче. Москва, 1861, 8°, 324 стр. "Български народни песни. Chansons popolaires bulgares inédites" от А. Дозон, с френски увод, превод на песните, литературни бележки и словарче. Paris, 1875. м. 8°. XLVII + 427 стр. "Памятники болгарскаго народнаго творчества", от В. Качановски; книга I, със западнобългарски песни от Велешко, Охридско, Джумайско, Мелнишко, Самоковско, Кюстендилско, Дупнишко, Софийско, Радомирско, Трънско, Вранско, Пиротско, Берковишко, Белоградчишко и Врачанско и с малко словарче; Петербург, 1882, 8°. VІ + 559 стр. Песните са записани по една крайно несполучна система от руски букви за специални български звукове. "Обычаи и песни турецких сербов" от И. С. Ястребов, 2. изд. Петербург, 1880, 8°, ХХІV + 626 стр.; "турски сърби" иска да нарича събирачът българите, що живеят под турска власт в Македония.

Голям брой произведения от народната ни словесност се намира широко разсеян в нашите периодични списания, както напр. в Цариградските "Български Книжици", в Белградския "Общ Труд", в "Периодическо списание" на Българското Книжовно Дружество, после в "Свобода", "Независимост" и "Знание" от Л. Каравелов, в "Съвременни книжки за прочитание на всекиго" от Ил. Блъсков, в Солунските "Книжици за прочит", в Търновския "Труд" и в други издания, дори и вестници. В по-предишно време, когато интересът към тая словесност у нас едвам се пробуждаше, нейни произведения се явяваха малко или много и в някои чужди единични или повременни издания, най-вече руски. Всичкият набран и обнародван до днес материал е наистина и обилен, и важен, но не може да се каже, че е и достатъчен за пълно и основно изучаване на българската устна словесност: от много български крайни, особено от крайдунавските, имаме съвсем нищожна сбирки, а и в материала от другите крайни някои страни от народното творчество и живот още никак не са пипнати.

Що сме извършили в тая посока и по какъв път трябва още да се работи, - за него дава прегледно поучение статията "Значението и задачата на нашата етнография" в I кн. от "Сборника" на министерството.

Обаче и готовият изнесен материал далеко още не е поне на толкова обработен и осветлен от различни страни, на колкото го допуща вече и сам по себе, или и заедно с материалите на съседни и сродни нам народи. Потребата от изучвания представя тука едно обширно поле, от което и историята на българската народна словесност очаква своите по-добри страници.

© Александър Теодоров-Балан
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.12.2007
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896.