ВТОРО ПИСМО ДО ЖУРИТО НА КОНКУРСА

Антоанета Добрева

web

Уважаемо жури,

Пиша ви за втори път. За предишния конкурс ви пратих писмо да ме имате предвид за наградата, нито ми отговорихте, нито награда ми дадохте, нито нищо. Сега на тоя конкурс - пак нямам награда. Но не ви се сърдя, стават грешки, хора сме, пък и колеги сме, така да се каже...

Сега ви пиша за една друга работа. Само да ви припомня коя съм, понеже може да сте ме забравили, макар че не ми се вярва. Захаринка Захариева съм, но всички ме знаят Зинчето. Много съм известна. Писателка съм, затова казвам, че сме колеги. А, не, че нещо, ама гледах ви биографиите - нищо особено. По 2-3 книги имате, а аз имам 22. Предимно поезия, но и разкази пиша, и пиеси, и 1 роман имам, обаче най-много ме бива в поезията. Дето има една дума - утвърдена съм. Пък Верчето казва, че нямам талант, ама аз не й се сърдя, понеже тя от поезия не разбира. Иначе от изкуство много разбира, ама от поезия не. Аз преди, като напишех стихотворение и веднага й го изпращах по скайпа, а сега вече готови книги й нося. Пък тя рече, че покрай моите книги, вече направо съжалявала, че се е научила да чете. И се смее...

Та ето какво, драги колеги, аз, освен че съм известна писателка, ами съм и ръководител на културата в нашия вход. И домоуправител съм, и касиер, и ръководител на културата. Понеже съм с организационен талант. И да ви кажа, много напреднахме. И фестивал организирахме, и в общото мазе направихме културен център, там изложби, творчески вечери, концерти, детсъвика, ударихме едно рамо на културата. Да не се хваля, ама много ме бива в организацията. Например организирах конкурс в нашия вход - конкурс за изкуство. От първия до петия етаж писаха стихотворения, от петия до десетия - разкази, от десетия до петнайстия - друго изкуство. Който не участва - двойна такса за входа. И всички участваха... Че като им се отпуши творческия потенциал на съседите, че като разгърнаха едни творчески инвенции, пишат, та се късат. Това за инвенциите от Верчето го знам, говори ги и тя все едни такива... Пък Илиева от тринайстия като се отвори на рисуване, хем на 80 години и досега не беше виждала картина, та като разви един талант - всеки ден прави самостоятелна изложба на спирката на тролея... Искам да кажа, успешна беше идеята с конкурса, детсъвика, всеки извади най-доброто от себе си. И вече нито плюят по стълбите, нито драскат в асансьора. Щото човек като се занимава с изкуство плюе ли по стълбите? Ами не плюе. Понеже е културен! Освен това и хор имаме в нашия вход. 15 етажа сме, от всеки етаж по двама и ето - чуден хор стана. Диригент е бай Киркор. Репетират, пеят, та се късат, през седмица се събираме целият вход на концерт долу в културния център. Да не се хваля, ама много хубава ми беше идеята за хор на входа. Уникална... Тя, Верчето, все така ми вика: Зинчееее, Зинче, генератор си на идеи! Генератор - така каза. И се смее. Ама тя все се смее, та малко не я знам какво мисли, но не вярвам да е нещо лошо, понеже ние сме приятелки, врата до врата сме, детсъвика, близки сме... Някой път казва, че съм единица мярка... Едно Зинче била мярката!

Та драги колеги, ето сега за какво ви пиша. Каня ви официално да участвате в Националния конкурс "Захаринка"! Ние от нашия вход организирахме нов конкурс - Национален! И ви пиша да ви поканя официално да участвате в Националния конкурс "Захаринка". Вчера на събранието го решихме. Имахме общо събрание на входа, разни работи - за ремонта на покрива да се разберем, после за водомерите, за общите такси, за чистачката и накрая дойде ред на най-важното - културата.

Казвам им значи аз на събранието: драги съседи, така и така, крайно време е да организираме един национален конкурс и понеже аз съм най-известна, редно е да го кръстим Захаринка. И обяснявам това-онова, за културата, за творчеството, и по едно време Пешев от осмия вика: И за какъв ни е тоя конкурс? Недей така, бе Пешев, за престиж, как за какво... Щото кой друг вход има национален конкурс? Никой. Има градове, има села с конкурси, ама вход с конкурс има ли? Няма! Ние ще сме единствените у нас, в Европа, че и по света. В галактиката направо, дето има една дума. Така като му казах и той млъкна... И продължих аз да им обяснявам, ама накратко им обяснявам, само най-главното, детсъвика, да ги запозная с естетиката, и изведнъж Трифонов от четвъртия се обажда "Айде, бе Захариева, айде, че мачът започна!" Леле, без малко да се ядосам. Че като го почнах! Ти, Трифонов, един мач над националните интереси ли поставяш, а? Пък той пак "Какви национални интереси, ма Захариева! Цял свят мачове гледа, ний седим тук и си губим времето с конкурси..." Бе Трифонов, това е национален конкурс, бе ей! - така му викам. - Националната култура има нужда от подкрепа, пък ти за мачове ми говориш. Как я мислиш ти тая работа? И я повече да не се обаждаш, че и без т’ва трябва да плащаш двойна такса за твойто куче, дето е като мечка, а плащаш колкото на Янева за кученцето, дето си го носи в джоба!... Така като му рекох аз на Трифонов и той повече не се обади... Та продължих аз за конкурса и всички слушаха с интерес. И за журито им казах, че аз ще съм жури, понеже съм ръководител на културата във входа, пък съм и домоуправител, и касиер, пък съм и известна писателка, 4-5 в 1, дето има една дума. Никой не възрази.

И както им разправям аз, че първата награда на конкурса е серенада под прозореца на победителя, ама то не е к'ва да е серенада, ами от нашия хор на входа, дето диригент е бай Киркор, и по едно време, какво поглеждам настрани - леле, Верчето! Захлупила очи с носни кърпи, цялата се тресе, и хлипа ли, хлипа. Викам й веднага "Верче, ма, лошо ли ти е, какво става, ма Верче?" Щото Верчето ми е приятелка, и разтревожих се, детсъвика. И като си отхлупи Верчето лицето и аз що да видя - смее се, та се смее, сълзи й се стичат по лицето. То верно, че малко смешно се получи... Ама после по Верчето всички се засмяха. И като се почна смях, смях... Ей така завърши събранието - с едно хубаво настроение... Ми няма лошо, понеже по цял ден сме в напрежение. Ей, т’ва на мене римите ми идат отвътре, детсъвика.

Та, ето какво, на финала, дето има една дума, драги колеги, чувствайте се поканени да участвате в конкурса "Захаринка". За вдъхновение може да прочетете некои мои емблематични творби. Книгите ми са на пазара. Значи, като се влезе в пазара, от дясната страна, там на сергията с праз, бамя, чушки и зелен боб продава Златкова от шестия етаж, та значи там е поезията. Много се купува. Цената е вързана към зеления боб. Прозата е отсреща, в месарницата. Разкази. Там е Цветкова от третия. Цената е вързана към телешкия джолан. Обаче много се купува!... Пък като казах на Верчето, че книгите ми са на пазара, лелеееее, колко много се смя. Не било за тоя пазар, ами за друг, ама не разбрах за кой... И се смее. Ма тя Верчето все се смее. Обаче от разкази много разбира. От поезия не, обаче от разкази много разбира. И все ми вика: Зинчееее, ти си майстор на късия разказ. По това я познах, че разбира от разкази. Детсъвика, язък, че не разбира от поезия.

Драги колеги от журито, хайде сега успех и на добър час, очаквам творбите ви за Националния конкурс "Захаринка".

С приятелски поздрав:
Захаринка Захариева-Зинчето

П. П. И гледайте да изпратите до септември, че после почват лютениците...

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2014, № 6 (175)