|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СИВО, ЖЪЛТО, ЛИЛАВО, РАЗЛИЧНО Антоанета Добрева Видя първо раменете й. Първо това. Целите в синьо, кафяво, червено, жълто... Толкова много цветове. После разбра, че е шал, сигурно е съвсем тънък копринен шал, мокър и залепнал. Вали и всички бързат, сгушени в чадърите, а тя върви бавно и се поклаща, като че се плъзга. Или танцува? Стори му се смешно някой да танцува по улицата. Да, по тротоара отсреща една жена танцува.
Едно-о-о, две, едно-о-о, две.
Изправена, елегантна, не носи чадър, а се движи в някакъв свой танц. Носи нещо в едната си ръка, не се вижда, може би тежка чанта. Профилът й е замазан от мръсния прозорец. Сигурно знае, че е красива.
Едно-о-о, две, едно-о-о, две.
Гледа я през прозореца на кафенето. Тясно и дълго кафене, бивш коридор. Вътре е задушно, някой пести от климатика, мирише на влажни цигари. Стените са в огледала, уж зрителна илюзия за простор... Намек за уют. По масите се мъдрят мазни черни пепелници, има вазички с изкуствени цветя, толкова мръсни, колкото и погледа на бармана. И дебела уморена муха залепнала на стъклото.
Едно-о-о, две, едно-о-о, две.
Красива е. Гледа я хипнотизиран. Цялата е мокра, косата й е на фитили, а не забелязва дъжда. Толкова е хубава... Отдалечава се, сякаш плува по противната улица с мръсните витрини и шляпащите плочки на тротоара. Работник от строежа наблизо плисва кофа с нещо бяло в канала на улицата. Скарата остава за малко с бяло райе, после дъждът отмива бялото.. Допива си кафето и пали цигара... Трябва да тръгва.
Едно-о-о, две...
Представи си я как излиза от душа, по скулите й се стичат капчици от мокри кичурчета. Усети миризмата й. Мокра е, мирише на хубаво, мирише на чисто, мирише на чакане. Бърше косата си с кърпа, първо отзад на врата, а очите й са притворени, изпънала е шия..., като заслушана... И танцува... Едно-о-о, две, едно-о-о, две. Топла. Олюлява се. Мокра коса, мокро лице, мокро тяло. Красива е...
Трябва да тръгва. Оглежда се за сервитьорката, а отсреща огледалата му се подиграват. Мрази огледалата. Несъзнателно си оправя ризата. Не се харесва, никога не се е харесвал. И жените не го харесваха... И няма за какво да го харесват... Нисък, смачкан, с къс врат и коремче над колана, ръкавите му вечно увиснали... Пак се е изпотил... Сервитьорката, кисело момиче с глупав вид и сочна пъпка на бузата, разсеяно му взема парите. Едно кафе. Толкова.
Допушва цигарата и става. Пак това oгледало... Трябва да отслабне...
Представи си я... Едно-о-о, две, едно-о-о, две.
Мокра, топла, прегръща я, леко отмества косата й... А тя се поклаща... Онзи танц. Ръцете й са тихи, още влажни, докосва го по бузата и дръпва бързо ръката си, небръснат е и брадата му я опари. После леко плъзга пръсти по яката на ризата му, после под яката. Пръстите й са тънки, хладни, изящни. Усети ги. Видя и малките й розови нокти. Видя и как проблясна камъка на пръстена й. Лилаво, бяло, розово, студено синьо, златно. Видя я. А тя продължи да танцува... Едно-о-о, две, едно-о-о, две... Яката на ризата му стяга. Разкопча я, не се погледна в огледалата и излезе.
Oтвън група мокри цигани се карат за нещо си. Отвори чадъра и мина през шума и проблема им. Огледа се по улицата. Разбира се, че я няма. Едно такси мина покрай него и злобно го изпръска с кал. Стори му се, че видя нещо червено, жълто, сиво, зелено...Тя беше... Знае, че е тя, представи си я. Как танцува. Красива.
Едно-о-о, две, едно-о-о, две...
............
Тапицерията на колата мирише на препарат, цигари, стар парфюм и влажна кожа. Седнала е на задната седалка. Очите на шофьора са в огледалото за обратно виждане. Само очите. Гледа я. Гледа я както се гледа пазарска чанта. Наблюдава дали няма да се обърне и да разсипе продуктите или колко ще намокри тапицерията. Косата й е мокра, цялата е мокра. Шалът е залепнал и раменете й тежат от всичките цветове на дъгата... Чистачките на предното стъкло радостно махат на дъжда... Тази на задното стъкло подсеща за себе си по-рядко - кви-и-ик... интервал... кви-и-ик... Пътуват дълго и в мълчание. Вижда само гърба на шофьора, част от профила и края на челюст с наболи капиляри... Дебел обрасъл врат, оплешивяваща глава. Небръснат, себорея, мръсен, с месесто глупаво ухо. Отдавна не беше гледала толкова дълго по-неприятен мъж. Стана й смешно и отмести поглед.
Рязък завой, политна и се хвана за облегалката. Пръстенът й проблясна - студеносиньо, лилаво, жълто... Нещо я убоде, нещо опари ръката й. Стана й топло...
Пристигнаха. Плати му. Така и не видя лицето му. Оня взе парите без да се обърне. Очите му си стояха отсреща в огледалото с все същия тъп поглед.
Не изчака ресто. Отвори вратата, видя че онзи е спрял в огромна локва. Не каза нищо, извади първо патерицата, после бавно излезе от колата. Изправи се в дъжда и си тръгна.
Едно-о-о, две. Едно-о-о, две.
© Антоанета Добрева |